Днес е особено модно управленци, партийци, политолози и икономисти да „констатират”, че у нас, производителността на труда е ниска. С това поясняват мижавите заплати, наднормения, незаплатен труд, нуждата от работа на две и повече места за оцеляване. В повечето случаи се намеква и има в предвид, че българинът е по- бавничък, мързелив,  не е свикнал на интензивна работа и е разглезен от соца !? Този постинг е пояснение за идейните водачи и реализатори на прехода, с възможно най- елементарни изразни средства, че производителността на труда се определя от други неща, в огромна степен зависи от политиците, там личните качества на работника имат несъществено влияние и значение.
          Още в началото на 80 –те години на миналия век по прекрасните алпийски морави на Швейцария се мъдреха привлекателни дървени къщи с кокетни покрити беседки. Оказа се, че това са краварници, а в беседките огнива торта от животните. Кравите не са сини, но са подобни на тези от рекламата на шоколад Милка. Те кротко и послушно сами се изкачват по наклонена платформа в големи закрити камиони ( популярни у нас като тирове). Камионите ги откарват на места определени за паша без нито един екскремент по пътя. Стотици крави пасат там, край тях няма хора, защото пастира им е електронен. До днес малко хора знаят що е то, затова пояснявам : Електронния пастир е ограда от стъклопластови тънки пръчки,  опасани с тънка, гола, медна жица по която тече слаб ток с високо напрежение спрямо земята около 2-3 кV. Станцията създаваща подобно напрежение е автономна, подобна на аварийното компютърно захранване. Когато кравата докосне проводника следва неприятен, токов удар, който я плаши и създава условен рефлекс да не доближава оградата. Работата на швейцареца се състои в това да премести оградата, когато тревата в оградения участък е опасана напълно. Така един човек можеше да пасе стотици крави без опасение, че ще се разбягат или изпотъпчат тревата навсякъде. В същото време в България овчарите и пастирите пасяха с голямо викане, псувни, бой и тичане много по малко крави. След стадото по целия път оставаха множество вонящи бомби, опасни даже и за колите. Основно селяните пасяха по 2 – 3 животни от личното стопанство с което ставаха техен роб и обслужващ персонал. Тогава се измисли и сатиричното название на овчаря – оператор на биологична единица. В Правешката кравеферма, иноватор и родното място на бай Тошо, започна подготовка за компютюризирано отглеждане на кравите. Тя включваше електронни пастири наше производство, безконтактно, индукционно разпознаване и досие на всяка крава, теглене на вход и изход, отчитане на млеконадоя и добавяне на фураж в зависимост от показателите. За съжаление времето не стигна за реализация на проекта, дойде демокрацията, кравите бяха изклани, върнати на частни лица и доведени в изходна точка от преди 1944 г.. Този прост селскостопански пример  илюстрира понятието производителност на труда, от кого и от какво зависи !
         Сега да преминем към промишлеността. Как мислите, каква е производителността на труда в един напълно автоматизиран, производствен цикъл, където освен персонал за поддръжка на техниката, реално няма работници !? В света масовите производства са такива, даже в някои от тях,  сферата на битовата химия, фармацевтиката, хранително-вкусовата промишленост, субективният човешки труд и грешки са крайно нежелани ! Автоматизираните системи за производство са върхови постижения, бъдещето принадлежи на тях и струват върхово скъпо! С грешния курс за раздържавяване на печалившата държавна промишленост и унищожение на заводите произвеждащи системи за автоматизация, датчици, изпълнителни механизми, управляеми електрозадвижвания, отрязаха и възможността за самостоятелно развитие. Новите частни собственици, неразполагащи със собствени средства, бяха хвърлени в ръцете на частните банки с неизгодни кредити. Повечето от тях получили партийно част от баницата, непознаващи производствените процеси, пазарите, станаха ликвидатори. Първите грешни действия, които извършиха, е да накупят вили, къщи и луксозни коли за личен кеф. Почти всичко родно свързано с автоматизацията на производствените процеси беше ликвидирано и разграбено. Днес на пазара удобно са се настанили чуждестранните производители. Да допуснем, че те предлагат по- добро качество и цена от старото наше, но за да купуваш са нужни свободни пари. Тоталитарна България се бореше за производствена независимост от соц. лагера, затова се развиха хиляди производства, които ставаха ефективни само в общата схема и експорта. Грешката на прехода се състои в това, че заради новопартийни интереси, бяха продадени и подарени интересите на държавата. Печалившите производства с експортно и социално предназначение, трябваше да останат държавни, да се подредят по значимост и приоритет с отговорно управление, държавни инвестиции и пълни права, равни на частните. Само тогава може да се говори за производителност на труда, да се сравняваме с водещи фирми и държави !
          Да, ама не ! Описаното е невъзможно да се реализира при модела на партийна, представителна демокрация, защото изисква пълен консенсус и ясно формулиране на национални цели и задачи ! Партийното управление е некомпетентно по отношение на производство, наука, техника и бъдеще. Неговите задачи се изчерпват с личното финансово благоденствие на партийното управление и малка, „приятелска” част от членската маса, което най- лесно и бързо се постига с разпродаване на държавата и нейните интереси. Резултата е налице: национална катастрофа, 3 милиона имигранти, най- ниско заплащане в ЕС и света, геноцид ! Забележете, това става: при идеални природни условия и богатства, висока квалификация на хората, огромен ръст на промишлено производство до 1990г. и отлично географско разположение !? Тъжно нали, кой ни го причинява, не е ли ясно, защо ги търпим, колко години и поколения още?