Прочетен: 1565 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 25.06.2011 01:09
Когато министъра на финансиите се изцепи, че Българската академия на науките, не прави нищо и е сбор от склерозирали старци, пих две ракии и изпаднах в измисленото от сателитите на бай Тошо, чудесно състояние т. н. „народно веселие”. Планираните средства в нищожният държавен бюджет, затвърди настроението. Не завися и не съм получавал държавно финансиране никога. Отношението към наука и образование ярко определя умствените способности на една или друга нация. “Народното веселие” се практикува най- често, когато хората са бедни, безработни и в безизходица. Предлага бързо, но за съжаление краткотрайно бягство от действителността. Затова сме в челните редици по употреба на алкохол.
В науките,технологиите и производството на блага... няма шоу, порно, фън, наркотици и още по- малко политика. Свързано е с много труд, инвестиции и традиции. Създателите на тези неща не са богати хора, повечето от тях получават признание и уважение посмъртно, но те са двигателите на човешката цивилизация ! Само доста тъпи и продажни хора могат да унищожат производствените си мощности и научен потенциал (даже и да не е особено кадърен), като разчитат на първобитна, аграрна държава само с хотели, ресторанти и красавици с леко поведение.
Преди повече от 50 години един, голям българин - Никола Белопитов от Панагюрище създаде Институт по електропромишленост. С усилията и доброволният труд на стотици съмишленици изгради модерна сграда, изпитателни лаборатории и производствена база. Основно от негови изобретения, защитени с патенти в чужбина се създадоха машини и съоръжения в отдел по електротехнологии. Особен интерес и върхово постижение, бяха машините за електроискрово напластяване и диспергиране на метали.
В онези години да знаеш друг, „западен” език беше рядкост. Белопитов знаеше няколко. Института произвеждаше и продаваше машини и технологии. Анекдотична е продажбата на инсталация за диспергиране на мрамор във Франция. При монтажа на инсталацията участвува колоритен, огромен българин с големи мустаци , вежди и фамилия Вълчанов. Към него се приближава френски работник и дружески го пита от къде е:
- Италиано ?
Нашенеца с басов глас отговаря на международен език:
- Ноу, Вълчано от Балкано.
Години наред , всички се обръщахме към него с прякора Вълчано. Трудно ми е да си спомня името му. Той не се сърдеше и го приемаше като достойнство. Гордееше се, че е бил работник в екипа на такъв инженер, като бай Кольо Белопитов. Това, че бяхме продали инсталация на французите, приемаше и като лична заслуга. Не пропускаше да посъветва нас по-младите:
- Работете сукалчета, още няколко като Белопитов и ще живеем като в Швейцария!
Някои работиха яко, други дремаха, трети получиха реституция, четвърти се ненакрадоха, пети смениха и вярата си отивайки на гурбет. Когато избухна “демокрацията”, новобогаташите унищожиха и присвоиха всичко. Апетита към сградата строена с много труд и саможертва, не стихва и до днес. Електропромишлеността беше тотално ликвидирана, пътя на търгашите, мошениците и продажниците беше разчистен. Влезте в магазин и потърсете българска стока – контакт, ключ, кабел, двигател, лампа !? Атрактивната сграда по ред оскверниха и се изредиха 4-5 банки, магазини , петролни и други "холдинги".
Тук остана „цвета” на нацията - леко мургав. Мие стъклата на колата и те пита:
- Бате ще правиме ли сексът?
Сега живеем като в Бангла Деш. Дано не стане и по-лошо ! Дали зависи от нас и какво може да се направи ? Първо, голям, червен картон на всички партии с референдум ! После е доста по- лесно !
Децата от по –миналия век
Бионика- дефиниция и перспективи!