Прочетен: 3055 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.06.2011 22:07
Един от най-големите християнски празници. Неговото историческо очарование, не се крие в ритуалите и червените яйца. Непреходното се състои в митичната саможертва за хората. Не вярвам в утехата на чудодейното възкресение, но вярвам в човешката памет към хилядите жертви дадени в името на човечеството, за по-добър, по- достоен живот. Не вярвам, че някога всички ще бъдем справедливо съдени, най добрият съдник е собственият разум.
Мъченици, дръзнали с голи гърди да се борят и загинат, за всички нас, с ясното Христово съзнание, че ще умрат,ще бъдат забравени и много пъти унизявани. Хора от всички краища на планетата и народности. Кои са, почти всеки ги знае, от по- новата история на България – Левски, Ботев, Вапцаров ... дълго може да се изброява. Поменете ги на празника, техният подвиг и величие, не е по-малък. Хора без “божествен”произход но с божествен живот и пример.
Нарушете канона на религиозната заповед “ Не си създавай други кумири ... не им се кланяй и не им служи, защото аз съм Господ, Бог твой ,Бог ревнител, който за греха на бащите, наказвам до трето и четвърто поколение децата...” Да поменем мъчениците, бъдете сигурни, че никои няма да ни накаже. Ако все пак, някой Бог накаже за това, то той не е Бог, а нов политически мошеник.
Честити празници, наред с религиозното опиянение и опование, да бъдем хора с човешки добродетели и качества. Свещта запалена в черквата не е достатъчна. Да запалим такава и в душата си, да просветим децата си в нейното тайнство и необходимост. Ботев в “Моята молитва” го е казал превъзходно и доказал със саможертвата си, трудно може да се добави нещо повече! Жертвата в името на доброто, ражда безсмъртие и вечност!
Амин !