- Седни, ще ти разкажа, дано олекне. Преди два месеца в къщи ми позвъни едно момче. Каза, че се връща от Америка и познава Юлето. Та, тя го помолила да ми се обади и да ми каже, че след две седмици си идва. Затова не праща нищо, ще се видим скоро. Била добре, спечелила пари и можело да ме вземе при себе си. Сърцето ми щеше да се пръсне от радост! Черпих го с кафе, бомбони, всичко каквото имах. Той много бързаше и се оплака, че на аерогарата му откраднали портмонето. Сега не знаел, как да се прибере до Варна. Бях взела пенсийката, имах 80 лева, предложих му 40. Той благодари , много учтиво и каза че ще ми ги върне до седмица, по пощата. Вместо парите да дойдат Юлето се обади. Никога не е пращала при мен такъв човек. Можела да си дойде, чак след година, две. Нахока ме, че съм наивна и вярвам на всеки. Това е!
          След минута мълчание тихо добави:
         - Преди години, по Великден, срещнах една разплакана циганка с три малки деца в градинката. Едното болно, лошо кашляше, пари нямала за доктори и лекарства. Заведох ги в къщи, хапнаха яйца и козунак, дадох и 20 лева, а тя ми целува ръката. Не минаха няколко месеца и ми звъни на вратата, в ръце с букет от полски цветя. Мислех, че ще ми иска пари, но съм сгрешила. Подава ми 30 лева, връща си борча и за 10 да си купя нещо от нея и пак ми целува ръка.
          Как така стана, че за броени години, толкова се променихме ? Не разбирам от демокрация, но знам, че там накъдето сме се запътили, няма човещина и обич !