Така се случи, че в училище ни наложиха  да пишем с всички видове пособия за писане -  молив, перо, мастилница, автоматична писалка и химикалка. Стоически изтърпях много, ненужни мъчения, но от това почерка ми не стана по- четлив и калиграфски. Сега ми е напълно ясно, че средствата за писане, не могат да променят естетиката, старанието и характера на човека. Винаги съм се интересувал от техническите решения и развитие в сферата на писането, затова още на 17 години знаех доста за тях. В последният курс на техникума вече бях сменил няколко „автоматични” писалки, чупеха се лесно, особено ако паднеха на пода, а бяха доста скъпи. Паркер струваше около 10 лева, което се равняваше на 40 хляба или 5 кг. месо !?
              През 19 век перото и неудобната мастилница се заменят от „автоматичните” писалки, съдържащи метално перо и резервуар за мастило с възможност за многократно зареждане. Една от първите фирми, за серийното им производство, е италианската Тибалди. Писалките предоставяха удобство и бързина, но и определено станаха символ за социален статус. Повечето съдържаха благородни метали, състезаваха се с ергономичност и дизайн. Най – добрите образци имат и високи цени до днес, изработват се ръчно и уникално. Те са и едни от първите рекламни материали с възможност за фирмени и персонални надписи. В светът, всички важни договори и документи, все още се подписват с писалки и мастило, защото е много трудно да се подправи подписа и състава на мастилото. Размяната и подаръка на писалка, са символ на добра воля и приятелство. Както при автомобилостроителите и тук има фаворити и производители съществуващи до днес, независимо, че масовото средство за писане стана т.н. у нас химикалка . Най – известни са писалките с марки Пеликан, Кавеко и Монблан с вековни традиции.
           В казармата, едно младо лейтенатче имаше Монблан със златно 14 К перо и твърдосплавен връх. Не знам от къде я беше придобил, но погледа ми беше прикован в нея. След дълги увещания ми я продаде за 15 лева и разсрочено плащане. Толкова пари ми изпращаха родителите за цял месец. Свих всички разходи и за два – три месеца я изплатих. Студентските си години изкарах с нея, после и започнах работа. Всички пишеха с евтините химикалки и ми се чудеха на писалката. Трудно се намираха качествени мастила за зареждане, буталото се износи и пускаше по малко мастило. Пръстите ми често бяха сини като в началното училище, но любовта към нея беше голяма и изстрадана. За първи път летях със самолет до Москва и в джоба на сакото ми -  Монблана. На летището я извадих да попълня митническата декларация и ооо, ужас, цялата беше в мастило. Явно промяната в налягането беше извадила част от мастилото, добре, че не беще пропуснало навън, по светлия плат на сакото. Така постепенно спрях да пиша с нея, но винаги стои на почетно място пред мен. Наскоро в нета намерих реклама на подобна, нова писалка от същата фирма с цена 1200 лв. !? Споделих с приятел, а той ми каза, че моята в някой, западен оказион, ще струва много повече !? Станал съм явно „богат” човек, но не я продавам, ако някой наследник разбира от писалки, му я завещавам.
           Писалки, химикалки, компютри, суета и скъпи спомени, важното е какво си написал, направил и оставил след себе си !