Едно съвременно определение за мумиото или шилажита, може да бъде  това, че представлява природно получено съчетание на над стотина минерали, органични съединения, смоли, витамини, амино и органични киселини и пр... Днешните фармацевтични компании се опитват, с не голям успех, да го наподобят с т.н. хранителни добавки, представляващи комплекс от изброените елементи. Сложността на органичните елементи и тяхното активно, химическо взаимодействие прави тази задача много трудна и понякога напълно невъзможна. В много от случаите тези хранителни добавки не съответствуват на описанието и могат да бъдат вредни за здравето. Така например: ако в надписа откриете наличието на витамин В12, това означава, че яко ви лъжат, защото още при преработката той ще се превърне в друго съединение поради високата си каталитична, химическа активност! По тази причина той не трябва да се предлага и на таблетки, защото още в стомаха ще бъде неутрализиран, би трябвало да се предлага само на ампули и прилага с мускулна инжекция !
           Великата природа при тектоничните промени е успяла да създаде за дълъг период от време, сложна смес между минерали и органична материя, подложена на налягане и температура, гниене, ферментация и водно разтваряне. Тази смес индусите наричат шилажит, руснаците мумио и пр....Основно се среща във високопланинските скални масиви на Тибет, Индия, Алтай, Русия и в зависимост от произхода има и различен основен състав. Трудния добив и ограничени количества, вдигат цената и раждат митове и легенди за лечебните му свойства. Хиляди шарлатани продават лекарства и мумио, които нямат нищо общо с автентичният продукт. Тибетското и алтайско мумио прилича на лъскава буца асфалт, има и слаба петролна миризма. На телесна температура размеква и може да се формова. Вкусът му е странен, неприятен и горчив. В изследванията на мумиото се откриват малко и слабо, пчелни продукти и отрова. Разтваря се във вода с малка утайка, както и в спиртни разтвори. Не е изучен напълно, защото не представлява голям, промишлен, търговски продукт. Основно се препоръчва и разпостранява от радетелите на народната медицина.

            Ако четем рекламите на фирмите произвеждащи хранителни добавки, козметика, включващи в състава им мумио, ще кажем че лекува всичко, което за съжаление не е вярно. Това което е доказано с научни, експериментални изследвания е следното : Като външно приложение във вид на воден или спиртно воден разтвор – открити рани, третирани заздравяват по-бързо; хемороиди; екземи; изгаряния; ерозия на женските полови органи; възпаление на млечните желези... Вътрешно приложение: счупени и спукани кости; натъртване, изкълчване, навяхване; болки в ставите; радиколит; невродермит; мигрена; язви; диабет; тромбофлебит; сърдечна недостатъчност; бронхит; астма; фарингит; гастрит; хепатит, хемороиди, цистит, алергии и пр.... Дозировката на вътрешния прием е от 0,2 – 0,5 гр. дневно в зависимост от личното тегло и с продължителност 25-30 дни.




            Не са известни странични ефекти и болестни състояния предизвикани от оригинално мумио. Трябва да се подхожда внимателно при различните видове, техния състав и чистота. Наскоро се появиха съобщения че има и българско мумио в с. Кушла, Златоград? За съжаление надали има някой, който да го изследва и гарантира неговата природна чистота и лечебна сила ! Сигурно има, щом Цветанов е ходил специално в с. Кушла за да вземе нашенско мумио за лечение на Борисов !?