Множество важни материали преминават от течно в твърдо състояние при стайна температура, рязко увеличават вискозитета си, променят химичните и физични свойства. Това затруднява преработката и приложението им, влошава качествата, прави ги пожаро и взривоопасни. Например : Парафин, церазин - получават се при преработка на нефта и имат точка на топене съответно 40 – 65 ⁰ С и 60- 75⁰ С,  съхраняват се в отоплени цистерни или отлети на блокчета, от тях основно се изработват свещи. Когато температурата на транспорт и съхранение е по- висока – пожълтяват и губят част от цената и свойствата си. Мазут – нефтена фракция за горене и мощни двигатели с точка на топене – 5 до 25 ⁰С. Без предварително подгряване в зимни условия не може да се използува. Шоколадова маса и масла под 40 – 50 ⁰С втвърдяват, над 75 – 85 ⁰С променят вкусовите качества, попадането на вода в масата води до побеляване на изделията....
          Това налага регулирано подгряване на тръбопроводите и съдовете за съхранение на тези материали. В по- старите технологични решения, с по- големи разходи и топлинни загуби се използува гореща вода, антифриз или пара, циркулиращи в двойни тръби и двустенни съдове. Високата абразивност на тези топлоносители, води до чести аварии и пробив на съдовете, ремонти и бракуване на ценни суровини. Днес масово се прилагат и предлагат шнурове от съпротивителен, изолиран проводник , намотани около тръбопроводите и съдовете с електрическо захранване. В повечето случаи се допускат редица грешки, които водят до локално прегряване и пожарна и взривоопасност. Тук ще се опитам да поясня основните принципи и решения които трябва да се прилагат.
          Преди конкретната реализация е нужно да се реши една термодинамична задача. Трябва да се изчисли, каква енергия е нужна за постигане на желаната температура с точно отчитане на различни фактори, топлоемкостта на обекта и размера на топлинните загуби, флуида подгрят ли е предварително, времето желано за постигане на определена температура. В повечето случаи се изисква температура под 100 ⁰С, затова най- подходяща, външна изолация е пенополистиролът (стиропор) с външна, негорима замазка. В сравнение със стъклената и базалтова вата е два пъти по- лош топлопроводник. При полагането му, трябва да се изключат въздушни междини, в които може да възникнат загуби чрез въздушен пренос – конвекция ! Ако вече сме наясно, колко вата на час са необходими, следва конструкцията на нагревателите и тяхното електрозахранване. При нужда от точно и равномерно загряване, без локално прегряване се използуват еластични фолийни нагреватели, положени едно или двустранно, успоредно на тръбопровода или цистерната. Нагревателят се изработва от тънко, медно фолио, двустранно изолирано с материали ползувани за канална изолация на ел. двигатели и залепени към него с епоксидни или полиестерни лепила. Полага се бифилярно, за да сведат до минимум индуктивността и загубите от ток на Фуко. Съпротивлението на 1 мм ² мед, с дължина 1 метър е 0, 0 17 ома при 20 ⁰С и 0,023 ома при 100 ⁰С. От необходимата мощност, съпротивлението на нагревателя, определяме нужното захранващо напрежение и ток. Желателно е да се използува безопасно напрежение 12, 24, 36 V, получено от разделителен трансформатор. Това оскъпява малко конструкцията, но значително повишава надежността и безопасността. Регулирането на температурата, се извършва спрямо данните от датчик или по стойността на тока в нагревателя (съпротивлението на медта нараства с температурата). Комутацията се извършва на първичната страна на трансформатора със семистори или тиристори. Използува се широчино – импулсна модулация, синхронизирано, при преминаване на напрежението пред нулевата стойност. Така се избягват големи стойности на пусков ток, преди появата на индуктивното съпротивление на първичната намотка. При по- високи температури и агресивни среди, фолиото може да бъде и на друга метална основа – стомана, кантал и пр....
         Подобни над 20 системи за подгряване на шоколадова маса в бившите, държавни фабрики - Малчика, Своге, Република.... работеха отлично в продължение на  6 – 7 години и се предлагаха от предприятие ЕЛИЗОТ в рамките на Институт по електропромишленост. Предвиждаше се подгряване на цистерна 200 м ³ за съхранение на парафин в Нефтохим – Плевен, но тогава дойде „демокрацията” и договора пропадна !? Ако все пак, някой има подобни проблеми, с радост бих помогнал по конкретно, живота продължава и в основата на успеха е производството и промишлеността !