Прочетен: 2508 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.05.2014 11:03
Тя пристигна като експресен влак заедно с мечтата и надеждата за едно демократично и хуманно общество. Първо се формираха ликвидационните съвети с добри заплати, за сметка на ликвидираните. Второ - приватизацията и реституцията, формираха се борчески, охранни и застрахователни отряди. После приятелските кръгове и организираната, партийна престъпност, вилнееща и до днес.
В много постове, като доказателство за вредността на комунистическата идеология се казва, че всички страни на соц. лагера, са се върнали назад и изостанали в развитието си, в технологиите и производството. В много отношения, това не е вярно и чисто манипулативно. Пишещите, повечето са историци, философи, политици и хора, нямащи представа от промишлено производство и неговата организация. Такива са и родните новополитици. В приетия преди 20 години с песни и танци от “Великото” народно събрание, американски обществен модел, като преход от тоталитаризам към капитализъм, държавна собственост и производства са мръсни думи. Това води до безработица и липса на общи цели, до още по- голяма бедност. Като факт, ще отбележа, че в скандинавските страни, държавния сектор в икономиката е над 40 – 50 %, затова се славят с просперитет, висок стандарт и социални грижи.
Първо- се определя количеството, от него зависят и технологиите- ако се касае за единични бройки – се правят на струг- ръчно: за повече еднотипни- на агрегатни машини с много работни позиции и автоматична линия.; за огромни количества – се прилагат пресови технологии и линии . Цената и сложността на оборудването следва този ред в експоненциална зависимост. Квалификацията на персонала по обслужването – също.
Второ – определят се механичните и други показатели на винта, разделят се на типове и съответните количества от всеки тип. Някои могат да се изработят от проста, арматурна стомана, други от сортова, трети от легирана и специална, четвърти от полимери и т.н… Нужни са всички видове, иначе се внасят на солени цени.
Трето- задължителен е сигурен пазар, планиран и обезпечен поне 5-10 години напред.
Четвърто –нужни са ПАРИ, ИНВЕСТИЦИИ, земя, сгради, инфраструктура, суровини, транспорт, работна ръка, управление, контрол, охрана и охрана на труда, сертификация и стадарти.
Пето – звено за иновации и перспективно развитие, разширяване на асортимента и уплътняване на машини и работници.
Сложничко нали и то само за един винт.
Явно още не е дошло времето за трезво и безпристрастно анализиране на “онези” времена. Сега е модно да се демонизират, отричат и осмиват. В подобни действия има основание, защото еднопартийното и еднолично управление доведе до нова форма на фашизъм и застой. Тук не са виновни теоретичните, макар и утопични постановки, основно е виновен човешкия фактор, като пример може да се вземе съседна соц. Югославия и нашата страна, да се установят съществените разлики !? В Унгария, Полша никога не е имало кооперативно селско стопанство, винаги е било частно !? Когато говорим за наука, промишленост, образование, култура, спорт, трябва да сме още по- внимателни. Там важна и голяма част е свързана с обективни постижения, независимо от партийната намеса и опита да бъдат неглежирани, задраскани, е особено наивен ! Даже се стига до ново откриване Америка – на картата, на топлата вода и пр…Сега, това е любима тема на по- младите, съвременни еничери, в модерните им сравнения се твърди, че сме нямали съвременни компютри и мобилни телефони, интернет, а кои е имал тогава, исторически погледнато.!? За късопаметните, ние произвеждахме и продавахме на ЦЕЛИЯ свят запаметяващи устройства и компютри Епъл и Ай Би Ем и ВАХ с добро качество, точен аналог на водещите фирми. Никой не бива да вини хиляди българи, отдали труд и знания, да превърнат нацията в “техническа”, от един аграрен, изостанал и необразован народ, независимо, че “от всяко дърво свирка не става”. Имаше неуспехи, но имаше и много успехи. Даже само това, че имахме дръзновението в бедността и липсата на базови суровини и традиции, да се занимаваме с промишленост и висши технологии е достойно за почит и уважение. Нямаше безработица и имаше глад за кадърни работници и специалисти. Лошото дойде, когато с мръсната вода изхвърлихме и бебето, ликвидирахме и приватизирахме под масата граденото. Като пример: Заменихме лактобацилус булгарикум с бифидус есенсис, Сердика с Данон и сега ядеме резултата. Продадохме Електроснабдяване за стотинки и сега ни обират ЕОН, ЧЕЗ и пр…С вода ни снабдяват французи ? Кариерните материали, цимента, изкуствените торове, рудниците – са разпродадени и дадени на концесия на чужди фирми. Сега внасяме ВСИЧКО- живеем на кредит- докога и на каква цена?.
Политическите партии ни убеждават, че това е верният път. За всеки нов и стар проблем си има обяснение – комунизмът. Доброто е, че все по-малко, даже и екзалтираните, вече не вярват и се ослушват. Синята мъгла плаче като вдовица, че някой се опитва да реабилитира заслугите на Тодор Живков, без да анализира епохата и да и отдаде заслуженото – затова и днешният и рейтиг е под 4 %. Звучи песиместично, но е вярно, има изход и той изисква усилията на всички. Въпроса сега е може ли българите да се обединят, да преодолеят индивидуализма и да продължат напред или да останат, като туристическа атракция, в екзотични резервати на ЕС.?
Това е микро извадка на тема - винтове .
Добив на злато
и по нашите реки. "Надеждата крепи човека !"