Повечето хора смятат, че от тях нищо не зависи, че всичко е предопределено. Разчитат на случайност и късмет, на добър водач – месия или партия спасителка. Това е наивно и неправилно, доста цивилизации и народности са изчезнали в резултат на тази заблуда. Обикновеният човек, независимо от множеството ограничения, може да направи много. Нужно е само желание и правилна оценка на действителността. Ще се опитам да покажа, някои от тези възможности.

       Разумният човек търси смисъл и път в живота. Обикновено се приобщава към нещо предложено от други. Хората със самостоятелно мислене, генериращи нещо ново са много малко. Даже и да сте от тях, на първо място идват въпросите- какво печеля и какво губя. Материалният живот изисква пари. Действителността в която живеем, ни кара да се оглеждаме и търсим пари от всякъде. В тази надпревара няма морал, лакейничим, крадем, унищожаваме, даже желаем смъртта на близки хора заради наследство, ако има такова. Макромащабно поддържаме всеки, които обещава просперитет за” 800 дни”, повече пари. Тези които искат друго, получават отпор от силните на деня. Монетарната машина унищожава още във зародиш всяка борба за справедливост. Единственото с което не може да се справи и от което се страхува като дявол от тамян се казва пасивна съпротива. Съпротива без бой и оръжие, сега го наричат „гражданско неподчинение”.
       Така стигаме до великият Махатма Ганди. Повлиян от идейте на Толстой за свят без насилие и принципа „ на злото, отговори с добро”, той първи прилага  пасивното неподчинение. Залага на традициите и националните особености, бори се с мирни средства за независимостта на Индия. Независимо от затворите и арестите успява през 1947 година. Търси пътя за ненасилие между индуси и мюсюлмани. Англииската кралица е принудена да се откаже от протокола и го приема в обикновено, национално облекло.
       Негов последовател е носителят на Нобелова награда за мир Мартин Лутър Кинг, използувайки пасивното неподчинение, е един от най -успешните борци срещу съгрегацията, дискриминацията, расизма и войната.
       Още един Нобелов лауреат за мир – Нелсън Мандела, използува успешно т.н. гражданско неподчинение, при което падна последната крепост на расизма- ЮАР.        Общото за тези изстрадали хора е тяхната неподкупност, себеотрицание и вяра в доброто бъдеще на човечеството. Независимо от затворите, тормоза и несгодите те са духовно, щастливи хора, реализирали мечти и идеали, неподвластни на монетарните закони. Останали дълбоко в историческата памет на хората.

       Прогреса на човечеството се дължи основно на труда на инженерите и технократите. Малко са богатите сред тях. Родиха се нови науки и хора посредници, с основна задача да продадат постиженията и направят пари. Вече никой не може сам да се реализира, особено в сферата на изкуство, спорт, култура, техника, без добър “менажер”. Всичко се комерсиализира. Така монетарната система завладя света. На върха са банките и застрахователите. Измамите, кредитната система, лихвите донесоха поредната световна криза. От недостатъчно заплатения труд на създателите се хранят хиляди посредници. Години след това, много от тях оценяват, че е било по- добре, безвъзмездно да подарят и популяризират откритията си за всички хора. Особено в индустрията за човешко унищожение.
       Монетаристите казват, че труда трябва да се заплаща. Лентяйте не може да получават равно с работохолиците. На пръв поглед- вярно твърдение. Грешката е в системата за оценка на труда и по- точно в липсата на такава. Разчита се на т. н. свободен пазар. Но не всичко подлежи на комерсия и продажба, особено в сферата на духовното. Много от великите откриватели във вековете са умирали в нищета. Кое е по- ценно, левия крак на един футболист или теорията на Айнщаин за относителността? Монетарното агресивно масажира егото на индивида – ти си по-добър, работиш повече, притежаваш повече. Добре, а имаш ли време да мислиш, не преяждаш ли, не можеш ли да водиш по-скромен живот. Какво ти е нужно за един добър живот? След смъртта пак нямаш нищо. Паричната система създава фалшиви ценности, опасни за бъдещето на разума.

         Отначало не разбираш, мислиш, че си губиш времето, вместо да правиш пари. После от мъглата излизат магическата осанка и благородно лице на Лев Толстой и други велики създатели. Усещаш нищожеството и преходността на материалното. Докосваш се, до неподправената оценка и любов на хората, споделяш я. Това не може с нищо да се плати и устойности. Толстой, за ужас на близките, завещава всичките си произведения на хората – безвъзмездно, всеки има право да ги препечатва,  чете и разпостранява без пари.
        Началото е трудно, трябва да излезеш от схемата. Трябва да изключиш, че ще получиш нещо материално. Не мисли за ежедневните нужди. Богатството е временно и преходно, то подчинява цялото ти същество и те превръща в негов слуга. То те лишава в пълният смисъл на думата от свобода. Първата стъпка е да подариш нещо на някой непознат, тихо, без хвалби и веднага да го забравиш. Втората, ако знаеш нещо полезно, да го споделиш с другите безплатно.
       Знаем, че доброто образование струва скъпо. Създадена е цяла световна система за платено образование. Лесно може да се направи достояние на всички. Достатъчно е лекциите, упражненията, програмите да бъдат отдадени в информационното пространство. За щастие, това вече се прави. Безвъзмездният достъп до пълна и качествена информация, започва да подрива основите на монетаризма. Много хора разбират и са узрели за това. Системата отговаря на удара с десетки ограничения и закони – патентно дело, авторско право..., но тя е безсилна когато автора сам се откаже от съмнителните си „права”. Нека пофантазираме за малко:
       Преставете си, че някой гений, открие евтин способ за палене на водата. Той е привърженик на безвъзмездното отдаване на знания и технологии на другите. Публикува в нета с пълни подробности. Само след няколко месеца света ще бъде друг. Монетаристите ще го обявят за луд. Хората- ще го уважават като месия.

        Така, че всеки има какво да направи, най- малкото, активно да се противопостави, на всяка античовешка и неразумна дейност.