Дима от цигарата изчезваше безследно , сред аромата на люляка ,   цъфтяшите дървета  и треви. Беше в неговият рай, селце от девет къщи, далеч от всички суети. Гърдите му просвирваха, сякаш припяваха, любовните песни на птиците. Заслуша, градското заточение си казваше думата, позна 2-3 , останалите не помнеше.
            Старата къща на повече от век, бе захвърлила още няколко, големи, каменни плочи от покрива. Беше строена с умение и мерак, без пирони и метал, без ток и циркуляри. Хубава, бяла къща на два ката с чердак. Гредите и еркерите бяха грижливо и красиво изсечени и оформени от дъб и черница . Колко гости е посрещнала, тя си знае. На опитите да бъде съборена отговаряше с насмешка. Само водата, тихо и подло отхапваше по нещо. Беше решил да я реставрира, не стигнаха здравето и парите.
            Оградата, повече от 300 метра, грижливо подредени тежки камъни, бе спасила глинестата почва от свличане. Корените, храсталаците и килима от мъх я правеше жива . Около нея- калдъръмен път, на места над 2 метра широк, обрасъл в бурени и трева. Няколко поколения, яки балканджии , бяха карали с каруци от далеч и градили с много труд. Всяка година възстановяваше по малко, но беше сам срещу природата.
            Герана, райският извор на живота. Дълбок 20 метра, изкопан и граден с камъни  ,без цимент и хоросан. Имената на дедите, счупили 27 газени лампи при изграждането не се помнят. Знае се, че са били съседи и въздуха за дишане се е подавал с мех и тръба от овчи кожи. Водата зима и лято е  10  градуса, кристално чиста. Дъното е разширено, винаги има вода. До него огромен, издълбан камък за перило и водопой. Трудно бе да намери помпа за тази дълбочина. Старото вретено и въжето с кофа, отдавна го нямаше. Първата работа в рая бе да я пусне. Тръби, съдове, ток и наградата в студена вода –сливова ракия, произведена тук, с много мъжка обич.

           За няколко райски седмици се убиваше от работа. Беше щастлив от плода на посадените от него дървета, лози... Борбата с местният климат и почва, продължаваше с десетилетия. Имаше топла вода  и „градски” тоалет. Даже и тонколони с усилвател, нарушаващи понякога природната идилия. Гордееше се, че е добавил към труда на другите мъже преди него.
          Най –близките, бяха останали само жени и то не от тез, които с усмивка посрещат деня. Бяха модерни, изучени и почти насила ходеха в това "диво" село. Красотата на природата , го даряваше с нужната  снизходителност, да ги търпи. Когато заявиха , че ден след него ще продадат всичко, превъртя. Представяше си как японци, англичани и белгийци, ценители на малкото останали девствени кътчета, оскверняват тишината. Как стрелят по катериците, белките, глиганите, сърните и елените наоколо. Как считат дедите за местни аборигени.
          Тогава реши, проучи всичко. Изискванията са минимални , забрана няма. Трябва завещание с нотариус - да бъде погребан тук в рая. Даже сам ще оформи гроба , за плоча има един голям гранитен камък. Ако продават, трябва с гроба, дано не посмеят от срам пред хората. Някой ден, сред внуците може да има свестни мъже, които да оценят и  продължат. Живота не свършва с нас !