Стояхме с остригани глави в цивилните си дрехи, пушехме и гадаехме какво ни очаква, през следващите безкрайно, дълги, две години в казармата. Тогава сред нас се появи той – странен войник с протрита и избеляла униформа, в ръка с тънка пръчица . Имаше коса 3-4 см. , кепе затъкнато в износен, широк колан и обувки със стотици метални габъра – цинти. Всяка стъпка по паважа издаваше звук подобен на провлачена верига. Помислихме, че сам се е декизирал така да всява респект, но се оказа , че това е стандартната войнишка униформа. Огледа ни намръшено и каза:
           - Има ли някой желание, да почерпи старото с една цигара ?
Появиха се десетина желаещи и го обиколихме. Запознанството се водеше от него, след разяснение, че когато се обърнат към тебе или те докоснат, трябва да рапортуваш – чин и фамилия. Докосваще ни с пръчицата и ние отговаряхме- редник едикойси. Беше първа среща със събрат войник. Оказа се, на всичко отгоре, че той служи вече повече от три години. Допълнителната служба е била наказание в дисциплинарна рота за неспазване на устава (което е доста повече от затвор). Така ни се издигна в очите като гърмяно, старо куче. Не знам истинското му име, всички го наричаха  Херцел. Под привидната строгост и подражание на Рамбо, беше добро момче, без родители и тежък живот. Реално за него беше без значение къде и как живее. Офицерите се бяха предали и вдигнали ръце от неподчинението му. Правеха всякакви компромиси, само да се уволни и махне. До желания ден оставаха два месеца.

           До клетвата ни скъсаха от гонки с пълно бойно снаряжение. Натоварването беше толкова голямо, че губехме представа за време и място. Никакво обучение, само изтриване на цивилните навици и довеждане до пълно подчинение. Реално ни обучаваше Херцела – как да свием партенките така, че краката ни да не се изранят; как да намалим темпото; как да не се натягаме, защото резултата е двойно натоварване; как да подредим мешката така че да се носи лесно и т.н….Показваше ни хитрини и начини за “скатавка”, като форми за оцеляване.
          Няма да забравя първият марш на скок . В пълно боино снаряжение което е повече от 20 кг. се бяга 3-4 километра. Служих в Плевен и марша ни изведе в историческата местност - “Мъртвата долина”. Пристигайки с последни сили, вместо почивка, натегливото лейтенатче заповяда :
          - Газ, окопай се !
Сложихме противогазите, добре, че Херцела ни беше научил да отвием дихателя от патрона. Така се диша свободно, иначе при това натоварване, някой реално можеше да припадне. Копаехме усърдно, да избегнем наказанията. Изведнъж, край  нас се появиха мъже и жени в бели роби и пижами. Гледаха ни безмълвно и отпиваха вода от керамични съдчета. Някои помислиха, че това са халюцинации или сме се преселили в рая. Оказа се, че наблизо има диспансер за душевно болни.
            След клетвата, започнаха нарядите и караулната служба . Денонощно пазехме обекти за съдържанието на които, нищо не знаехме. Беше влажно и студено. Сред войниците се носеха легенди за убити  от врага постове. Вменяваше се не уставното правило – първо стреляй, а после викай “стой кой идва”. Имаше страхливи момчета и нощем всеки храст и шум ги плашеше. Служеха с патрон в цевта и снет предпазител. Често имаше произволни стрелби и листове с изписани легенди след това.
           Така в една ноемврийска нощ, стоя на пост. На 15 метра тъмни храсти и млади борчета. Нещо се движи право към мен. Шумно прищраках затвора на калашника и приклекнах.
           - Хей, новобранец, да не ме гръмнеш седмица преди уволнението- извика  “нещото”, което се оказа Херцела – не , че загубата ще бъде голяма. Да знаеш, там долу в оградата има дупка, а на двеста метра нагоре по пътя едно барче. Купих едно шише водка да черпя за уволнението, чао.
           Херцела почерпи и се уволни най-после, на изпращането беше и старшината  пряк началник. Неуставно извади шише домашна ракия и каза:
          - И устава нарушавам, само да се махнеш от главата ми  ! - в очите му имаше сълзи.
          Години след това някой каза, че Херцела е станал военен - старшина.