Реално не трябваше да се употребява думата “фиск” , а да се използува термина “конфиск” – от конфискуване. Така простосмъртните години не разбраха, че става дума за събиране на данъци, усещаха чисто интуитивно, че става дума за нещо страшно и лошо. След толкова много демокрация, вече беше безразлично и въобще не им пукаше.
           Пред соларната триколка на Киро се беше събрала опашка от десетина души и раздразнено подвикваха:
         - Кво става бе ? Няма цял ден да те чакаме ! Вече и вестник не може да си купим. Докъто втасаш, новините ще станат старини.

           От година Киро продаваше вестници, списания, мартеници, картички и дребни аксесоари, директно от триколката. Беше я купил нова, от Китай с последните спестявания. Соларният панел, зареждаше акумулатора и служеше за навес в дъждовно време. Когато нямаше ток, въртеше педалите и пак успешно се придвижваше със здравословни и минимални разходи. Заработените пари, почти покриваха разходите, когато въведоха новите касови апарати. Каквото и да продаваш, трябва да имаш такъв. Проблемите идваха от сателитната връзка за мобилните апарати. Агенцията по приходите, разрешаваше продажби само при сигурно установен “фискален” контакт. Всяка слаба, електромагнитна буря създаваше големи проблеми.

          Киро като маймуна се катереше по мачтата  въртеше безумно и безуспешно чинията на  антената. Хората нервно даваха акъл, а на него му се плачеше. Беше вложил 2000 евро в апаратурата, но връзка нямаше. Сигурна беше, само лихвата и вноската към банката, отпуснала кредита. Една бабичка му подаде лист хартия и засъветва:
         - Пиши Кирчо, едно време ни даваха на вересия и пишеха, кой какво е взел. Нощес си ги въведи в апарата, като се свържеш.
         Киро подскочи бесен и проплака:
         - Ти луда ли си, написали са го – за такава работа се лежи 5 години с пълна конфискация ! Днес явно нищо няма да продам и вестници за 200 евро ще пропаднат.

        Решението намери едно съсухрено старче, да му се ненадяваш:
        - Виж сега, закарай триколката в близката, оцеляла градинка. Там ни раздай желаните вестници. Ние ще ги прочетем и върнем. Утре ще ни ги продадеш заедно с новите, дано има връзка със сателита. Така няма нарушение на фиска нали ?
       Киро се замисли, решението удовлетворяваше интересите на всички. Бързо подкара триколката към уреченото място. След него, подобно на погребална процесия тръгнаха старците. “Фиска “ беше спасен, чиновниците можеха да спят спокойно !