Прочетен: 1068 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 29.03.2011 15:22
Като малко момче, помагах на дядо през лятната ваканция. Пасяхме стадо от 200 разнородни овце, предвождани от голям, бял овен. Обикалях енергично, подвиквах, плашех, но те вървяха кротко и послушно след овена. Спряхме на поляна с хубава паша, на мене погледа ми се в овена. Досетих се, че пъпешите между краката му не са виме, а нещо по друго.
-Дядо ама той няма рога ! -забелязах аз.
Заливайки се от смях, дядо пояснява:
- Няма, ама си знае работата, маса пари дадохме, той е „ементалец” швейцарска порода, без рога.
Докъто си говорим, овена с танци, подблейване и интересни похвати „налюби” дозина. В стадото имаще няколко по- дребни с пришито над опашката парче плат. Дядо ми обясни, че тези още са млади и стопаните по-този начин ги предпазват от ранно заплождане. Ементалецът, беше неудържим, той почти не се хранеше. Тичаше , показваше тревички, настойчиво ухажваше, трудно може да се опише.
Отнякъде се появи друго стадо и дядо уплашено завика:
- Разкарай ги на друго място Иване, ще ти замине овена!
Беше късно, ементалецът летеше като лъв и с всички сили стовари голата си глава мужду рогата на чуждия нашественик. Паднаха на колене, овцете спрели всички действия, мълчаливо ги гледаха. Другият овен се провлачи и накуцвайки се оттегли. После доста трудно разделихме стадата .
Въртях се близо до ементалеца, след такъв удар мислех, че ще умре, а той делово отиде при къдрава овчица със зашита опашка. Борбата със странното, контрацептивно, парче плат, му отне половин час, първото любене не и хареса особено. Блееше тревожно, но не бягаше ? Той гордо обикаляше край нея, отделяше и изключително внимание и любенето продължи. Ементалецът никога не се задържаше при една и съща овца, но тук направи изключение. От време на време спохождаше и другите да не ревнуват, но бързо се завръщаше.
По тъмно, след като ги издоиха, полегнаха в кошарата. До ементалеца, кротко лежеше овчицата с висящо край опашката, ненужно вече платче и тихо преживяше.