Народа има една поговорка, проверена и оцеляла във времето: „Залудо работи, залудо не стой !”Може би са нужни малко пояснения в днешния материален и монетарен свят. Значението на израза е, че е по добре да работиш нещо безплатно и безвъзмездно, отколкото безплатно и безвъзмездно да стоиш. Тук се визира всяка работа, особено придобиване на знания, умения, опит и занаят.
          Бях на 13 години, когато правех всичко възможно, чистех, изхвърлях боклука, носех кафета, само и само да ме допуснат да гледам и слушам, в местния радио-телевизионен сервиз. Бях слабовато момче и сигурно съм приличал на пинчер, опитващ се да спечели благосклонността на хората. Безкрайно любопитен, техничар, все майсторях нещо, разглобявах стари техники за да открия какво има вътре и как работят. В повечето случаи ги дочупвах, за ремонт нямах нужните познания, материали и инструменти. Техническата литература беше скъпа и оскъдна, основно на руски език, нямаше интернет, а приемниците масово бяха лампови. Измервателна техника почти не се продаваше, затова се използуваха най- различни „бабешки”прийоми като пробни лампи, картофи за определяне на поляритета, температура, миризма и вкус, бръмченето на магнитопровода и пр.... В сервиза се научих  да поставям „диагноза” за основните повреди като изгоряла или претоварена лампа, пробил кондензатор, изгорял резистор, трансформатор, токоизправител и пр.... Докоснах и първите транзисторни приемници, което окончателно ме насочи към техниката.
         10 години по- късно вече редовен студент, имах семейство и дете, трябваше да работя нещо, защото парите не стигаха за нормален живот и то в столицата. Във вузовете и до днес , преподавателите развиват и научна дейност, експерименти, дребни производства, нарича се работа в НИС (научно, изследователски сектор). Реално там си изкарваха допълнително пари към иначе строго фиксираните заплати, студентите също можеха да работят там, като получаваха 30-40 лева на месец. Много или малко бяха тези пари, сами ще прецените, като знаете, че заплатата на млад инженер беше 110 лв, а един стругар VІ разряд вземаше около 250 лв. . Успях да започна работа по поддръжка на измервателната техника в катедра „Техника на високите напрежения” с шеф – проф. доктор .... Петър Тошев. Катедрата се намираше в центъра до паметника  Левски , където днес се строи т.н. „български Лувър”. Сградата беше масивна, старо строителство и високи етажи, това беше и нужно за високоволтовите генератори с които се обучаваха студентите. Изучаваше се високоволтовия разряд и преходните процеси. Нормално разряда траеше части от секундата, между медни сфери и чрез делители на напрежение се записваше на запомнящи, лампови осцилоскопи. Само така можеше да се види по микросекунди, какво точно става, как започва и как протича процеса. Въпросните осцилоскопи бяха вносни и много скъпи, лесно се повреждаха при малко невнимание, пък и лампите имаха живот 400 - 500 часа, така се бяха събрали 3-4 подлежащи на ремонт. Бях обявил, че разбирам от осцилоскопи, но такива виждах за първи път, към тях нямаше схема и описание, обзе ме страх да не се изложа. По телевизията вървеше филм за ВСВ в който се разказваше за героизма на памфиловската дивизия, която повече нямаше накъде да отстъпва, Москва е само на 13 километра. Вдъхновен отчетох, че и за мен няма никакъв, друг избор, донесох от къщи всички, нужни инструменти и започнах ремонта. Опита от детството и сервиза се оказа безценен, за 2-3 седмици ги поправих всичките ! Основно имаха изгорели лампи, най- голямата трудност беше да ги намеря по магазините или да пригодя техни аналози. Преподавателите асистенти и доценти, ме приемаха с уважение и искрени поздравления, от които ми растяха крила, но и често се изчервявах, оценявайки че не съм направил кой знае какво.
         Предстоеше ми изпит в същата катедра при доцент Георгиев, млад мъж, който провеждаше изпитите си открито, като всички студенти бяха в залата от начало до края на изпита, отговаряха, гледаха и слушаха. Изпита не беше лек, изискваше да се запаметят доста формули, графики, теория,  имаше и задача на база експериментални данни. Просто казано, трябваше здраво да се чете и общите познания не можеха да помогнат. Постоянната ми заетост, ме принуди да си изработя студентска тактика, борех се за успех малко над 4, тогава се даваше стипендия за успех в размер на  30 лева, всяка единица повече увеличаваше с 10 лева, но усилията бяха много, непосилно големи. „Тактиката” включваше толкова знания по даден предмет, че преподавателя да не може да ми пише двойка, даже и да иска това! Трябва да се похваля, че това работеше, през целия период на следването ми ( 54 изпита), нямам нито една двойка, е тройчици се намираха достатъчно. Бях решил да се представя добре на изпита, още повече ме познаваха в катедрата и ме уважаваха. В края на първия ден от подготовката ми, получих най- тъжната и тежка вест, че баща ми е починал, заминахме веднага за Габрово. Отдавна беше тежко болен, майка ми , отчитайки че с нищо не можем да помогнем беше скрила от нас, че е постъпил в габровската болница....
         Върнах се, изгубил единствената опора в живота си, един голям Човек, баща и приятел.... Не ми беше до изпити, нямаше други дати, не знаех кога и как ще имам възможност да се явя отново. Личната отговорност беше нарастнала, сега аз бях главата на цялото семейство, реших да се явя недоучил, пък да става каквото ще ! Изпита започна, писах каквото знам и мога, доц. Георгиев се разхождаше между банките, спря до мене, гледаше ме въпросително и аз виновно смънках, че съм бил на погребение и времето не ми е стигнало за подготовка. Той тихо каза:
         - Спокойно, тройката вече си я вързал! – сякаш камък падна от раменете ми, даже си спомних и дописах още неща. Верен на принципите си, доцента проведе изпита пред всички, не ме щадеше с въпроси и критика. Накрая започна да обявява оценките. Когато стигна до моето име се случи нещо, което запомних за цял живот!
         - Огнян Върбев – отличен 6! Днес той се представи значително под истинските си възможности и трябваше да му пиша тройка. Но имам честта, да познавам многостранно неговата работа, сигурен съм, че ще научи пропуснатото, затова моята оценка е комплексна и не полежи на възражения!
        Бях потънал в земята от срам, тази незаслужена шестица не ми беше нужна ! Колегите радостно ръкопляскаха, явно и те ме ценяха, а това е едно от най- хубавите, топли неща на света ! След толкова години, повече безуспешно, се опитвам на деца и внуче да внуша, че е по- добре залудо да работиш, че живота е ужасно кратък за да го пилеем в глупави и несъществени неща, че това което си научил рано или късно, ще ти донесе успех и удоволетворение !