Бизнеса, това е система от последователни и целенасочени действия за получаване на принадена стойност или печалба. Широко понятие, което покрива всички сфери на човешката дейност. Често пъти хората си задават въпроса за морала в бизнеса и отговора е, че при личен, частен бизнес, не може да има такъв. Ако все пак някой реши да вложи в него повече хуманизъм и социална грижа, той е обречен на фалит от пазара и конкуренцията. Морален бизнес, може да има само, когато той е държавен, с обща собственост, регулиран не само от пазарните съображения и когато обслужва само вътрешния пазар. На външният, световен пазар, държавния бизнес и производства не могат да бъдат водени от хуманни съображения и затова трябва да спазват изискванията на свободния пазар. В тоталитаризма, за 45 години бе развита промишлена система и производства, които реално надвишаваха производствените и интелектуални ресурси на държавата. Повечето от тях, копираха остарели и нерентабилни производства, но при всички положения, носеха повече приходи от износа на храна и селскостопанска продукция. Ето един анекдот от доброто, старо време, който ясно и сатирично описва бизнеса тогава: „Радио Хоризонт съобщава, че сме изнесли 100000 компютъра за Япония !? После се оказало, че има малка неточност, не били компютри, а компоти и не били за Япония, а за СССР и не били 100000, а били 10000 и не сме ги изнесли, а сме ги внесли ...!"

        С промяната на обществения строй, беше приватизирано държавното производство. Това, което беше печелившо и преди, премина в определени частни ръце и формира т.н. олигархия. Другото беше разпродадено за цената на скраб и ликвидирано. Трябва да се отбележи липсата на прозрачност и хитрите престъпни схеми при които, някои българи станаха приказно богати, за сметка на останалите. При соц. системата сметките, заплатите бяха публични и контролирани, имаше само няколко, известни, хонорарни милионера от средите на музиканти и артисти. Поради липса на „живи” и истински пари, се приложиха хитри схеми на кредити от частни банки с последващи фалити, внос на капитали отвън срещу интереси и пр.... За 23 години властвуващите партии си поделиха общата, народна собственост и се сляха с олигарсите, които до днес ги финансират партийно и лично ! Най- чистата и неуловима корупционна схема, която пряко и лично облагодетелствува властимащите са чуждестранните дружества ! Всички възлови, икономически изгодни сфери са тяхни, включително и медиите. Частно, промишлено производство има само там, където сме поддоставчик или филиал на водещи чуждестранни фирми. Това доведе до национална катастрофа – демографска, безработица, бедност, престъпност  и липса на перспектива!

        Бизнес условията при 6,7 милиона население с ниска покупателна способност са тежки и невъзможни. Рентабилните производства са свързни с големи обеми, автоматични производствени линии и сериозни инвестиции, с голям и активен пазар. Нашият, вътрешен пазар е малък и незначителен, затова днес внасяме почти всичко. Нямаме наши, конкурентни стоки и производства годни за световния пазар. Търговският ни баланс е отрицателен и 23 години трупа дългове към банки и кредитори. На децата от основното училище даже е ясно, че подобна политика води до фалит и ликвидация на държавата ! Явно и това е крайната, политическа цел! Илюстрира се от факта, че няма обща, държавна стратегия на развитие в нито една сфера, няма общи цели, няма национални интереси !

        БГ бизнеса и хората, които честно се опитват да се занимават с него са обвинявани, че не са инициативни, че не инвестират, че не откриват работни места ! Същевременно партиите и техните правителства, активно работят против тях!? Ето няколко примера : Дребните търговци бяха ликвидирани от чуждите молове и вериги магазини. Леката промишленост бе предоставена основно на гръцки фирми, наемащи работна ръка на безценица, плащащи минимални осигуровки. Защитните митата за родното производство бяха свалени, уж от изискванията на ЕС!? Концесиите за природните изкопаеми кариери, руда, злато са дадени на чужди фирми!? В ликвидация бе вкарана тежката промишленост, сега внасяме суровини, проводници, метали, двигатели.... на значително по- високи цени. Цената на енергията и горивата непрекъснато расте с което и производствените разходи ! Цимента, торовете, строителните материали, също са в ръцете на чужди фирми с по- висока, крайна цена!? Бюрократичната система изисква десетки регистрации, отчетности, връзки с НАП, налични капитали. Дължимото ДДС се връща с голямо закъснение, митата се събират 100 %, преди реализация на продажби. Няма нисколихвени, преференциални кредити, даже се краде и от парите, давани от ЕС за селско стопанство и пр... Държавните поръчки хранят приятелски кръгове тихо и непрозрачно.....