Тази борба се води отдавна и винаги води до смешни резултати! Само да не си помисли някой надъхан демократ и евроатлант, че тя е патент на ЕС и САЩ. В соца имаше също подобни забрани, особено на работното място. Така се роди вица :
          „„Доносник докладва на директора: „ Другарю директор, длъжен съм да ви съобщя, че в лабораторията на втория етаж двама се е++т !” Директора уточняващо пита:  „ А пушат ли !?” „Не”- отговаря доносника. „Тогава нищо страшно няма !”- заключава директора.””
          В института където работех, имаше на същия този втори етаж, химическа лаборатория и съвсем наблизо дамска тоалетна ! Химиците често изхвърляха в нея ацетон с който си миеха колбите и епруветките. В съседна стая се подвизаваше една устата, контактна и засукана арменка, страстна и в пушенето. Забрана за пушене в тоалетните нямаше и тя спокойно беше решила да съчетае полезното с приятното. На финала, още със събути бекини, пуска неугасения фас в унитаза и става чудо – микро взрив, пламък и черен пушек! Когато я видях, нейните колежки бяха угасили пожара и я  привеждаха в приличен вид. Имаше по рождение по-тъмен тен, но сега беше снежно бяла и гледаше ужасено! Стреса се разнесе и започна да раздава майни във всички посоки, спазвайки правилото "виновен арменец няма "! Историята бързо се украси и понесе с много смях и задявки навсякъде. Така и не отказа цигарите, което ярко демонстрира, че взрив и пожар не са в състояние да повлияят на пушача! Беше душа на компаниите, затова ще и напиша името, никой не можа напълно да го запомни- Дерухи Дикран Бардисбанян Крикорян, всички и викахме Дида. Третото и име беше най трудно, запомнил съм го моторно от съчетанието бар – диско- баня, на които неща беше фен. Повече от 15 години не съм я виждал и чувал, дано е жива и здрава, сигурен съм, че още пуши ! Института беше напълно, демократично унищожен, заедно с цялата, българска електропромишленост, а на негово място днес се мъдрят частна банка, частен петролен холдинг и магазин за мебели !