-  Гице ма, умряла ли си, де си – нареждаше баба Дона от оградата. Беше вързала черната забрадка под брадата, а не на чушка над главата, което беше лош знак за големи кахъри.
        -  Тук съм ма Доне, жива съм още, раня прасито, ко си ревнала, сякъш са ти краднали пенцията ?
        -  По- лошо Гице, едно гологлаво мунче снощи потропа и каза да си опичам акъла и да гласувам в неделя за някакъв номер, ам го забраих кой беше.
        -  Мар туй ли тии кахъра, те сига обикалят навред и агитирват плашейки и при мен идваха двама яки бабанки. Огледаха стоката, уж съ разхождат, най мъй страх за прасито. Номера го записах някъде. Доне, не ща да гласувам, сите ги мразя, ам ко да прайм !?
        -  Ти устей ма Гице, вчера си счупих очилата и да знам номера, не мога го прочета ! Казват, че ни наблюдават отвсякъде и вътре в кабинката, помниш ли га избирахме кмет, знаеха за го сме подали !?
        -  Мър те призидента подслушват, че нас ли, тихо сеги, да влезем в курника, слушай ! Дай да са напрайн на болни. Имаш ли от оназ билка де фаща сюргюн и дигаш температура ?
        -  Имам Гице и за двете. Ама кой ще ни гледа животните ?
        -  Небой се Доне, магазинерката ще уговоря, да ги нагледа, ем ще бъде свидетел. Двете уж сме яли от оня салам, дето като го топлиш става голям и се разпуква на три. Билката пием в събота заранта, до вечерта са ни взели в  градската болницата.
        -  Гице да не ни уморят и отрежат нещо, уж по здравната каса ?
        -  В събота и неделя няма кой с нас да се занимава, най много клизма да ни направят, в понеделник вече ще сме здрави. Па и ако видим зор, две сме, ще бягаме !
        Донка и Гица радостно се прегърнаха и тези избори щяха да минат без да дадат жертви !