Исторически българинът винаги е уважавал и заделял средства за образование и наука! Интересно защо, независимо от това, не се нарежда в челото на световните такива! Едно западно изследване от 2012 г. отрежда 30 –то място на българската, образователна система!? Едва ли, може би такова място имаше по Тошово време , днес сигурно сме на 50-60 -то, при това с много уговорки и условности ! Няма да се занимавам с образованието, нека отправим поглед към науката. Повечето българи имат респект към научните звания и титли, приемат че зад тях се крият хора с по- голям, умствен капацитет, знания и възможности. Издигат ги на ръководни постове, избират ги като народни представители, дават им възможност за медийни изяви и после се гневят и разочароват, защото „гугъла” знае и може повече от тях!? Науката и учебните заведения у нас, стават арени на политически борби и липса на наука и учени от световна величина. Даже за по- прости неща, например научен анализ и становище по въпроса -да се строи ли АЕЦ Белене- няма, но има стотици политизирани уж „научни” становища по въпроса, даже и от учени филолози!?
         Много хора опитвайки се да повдигнат смачканото самочувствие на българина, му приписват качества и открития преобразили света, изравят хора и техните постижения реализирани в други държави и условия. Ако сме достатъчно самокритични, ще констатираме че имаме в последните 100 години само едно значимо, приложно откритие – фотоелектретния ефект открит от Георги Наджаров. В годините на соца се заделяха повече пари за наука и особено повече за приложна такава, но и тогава стигахме до рационализации и изобретения, открития нямаше, защото се работеше с първобитна материална база и древни технологии. Инженерите бяха принудени да правят заклинания и магии, от пръдня боя, с трици да ловят маймуни и понякога успяваха. а западнярите искрено се чудеха как става това и как се справят, за заплащането да не говорим ! Състоянието на науката се дължи на факта, че т.н. научни институти и академии се превърнаха в учебни заведения и научни популяризатори. Изгради се структура при която можеш да растеш по научната стълбица, само с учене, събирачество и прилежност. Във вузовете и БАН нивата са- асистент, кандидат на науките, доцент, доктор, професор, академик, член кор.... и съчетание от тях, в институтите с приложна насоченост - научен сътрудник ІІІ,ІІ, І степен, кандидат на науките, доктор, старши научен сътрудник ІІ, І степен. Трябва да се отбележи, че днес приложни институти почти не съществуват, защото те се финансираха от производството и отрасловите, стопански обединения, които бяха ликвидирани напълно „демократично”. Ако се правеше някаква наука, експерименти, технологии, производствени схеми, това се извършваше там! Схемотехниката за „научност” е запазена до днес и е следната : Знае се щата, йерархията и броя на въпросните учени според скромните, държавноосигурени заплати. Когато някой се пенсионира или умре, се обявява конкурс за неговото място, за научните сътрудници и асистентите се провежда изпит по конспект, ако някой трябва да се назначи с „връзки” му се казват въпросите или акцентите, които трябва да научи. Подобно е положението с доцентите и НС ІІ, І степен, там изпит може да няма, тук се мерят изявите, доклади, публикации, участия, особено се ценят международните такива. Отбелязвам, че пак не е нужна истинска наука, важно е участието. Ето един пример: В „силиконовата долина” на САЩ  се провежда научна конференция представяща новите Х микропроцесори на Тексас Инструмент и други фирми. Българският участник се явява с доклад – „Влияние на климата в България за работата на Х процесорите” , публикацията се зачита и се приема за високо престижна !? Нагоре в научната стълба се включват т.н. „синодални старци” от ВАК (висша атестационна комисия) за да растеш, трябва да защитиш кандидатска или докторска дисертация. Обикновено това е труд обхващаш работата ти през годините, публикации, изследвания, анализи с обединена тематика. Дисертацията отваря пътя към висшите звания, утешително може да се каже, че в много страни ситуацията е същата, учените по света се поддържат, канят се на общи изяви, присъждат си звания и пр....В годините на соца силно влияние оказваха изобретенията, внедряванията в промишленото производство и икономическия ефект. От 25 години такива неща почти няма и ГЕРБ от 2010 г. закрива ВАК, това дава възможност на всяка, научна институция да раздава титли без изисквания и общи правила ! Така през 2011г. футболната звезда Христо Стоичков, стана Доктор хонорис кауза на Пловдивския университет и ще остане в българската наука с култовия съвет към студентите: “Повичи ибети, по-малку учети!”   

 

        Къде все пак е истинската, чиста наука, къде се раждат новите неща, прогреса, откритията, капитала дава малко пари без осигурена печалба и възвращаемост. Просто казано, на много малко места, в платени престижни институции, военни комплекси и водещи държави. В повечето случай център за научна дейност създава учен с реален и значителен принос с признание и заслуги. Той е ракетата носител на останалите и борбата е за работа в неговия екип. Друг е въпроса с приложната наука, няма уважаван концерн и производство, което да не развива самостоятелно наука, което да не заделя големи средства за експериментална и научна дейност, които утре ще донесат новите, конкурентни образци и производства ! Тук веднага се появява големият, риторичен въпрос – имаме ли такива в България!? Частният, мършав бизнес и производство в състояние ли са да ги създадат !? Започнаха да закриват и техническите „занаятчийски” училища, защото няма промишленост ! Много скоро учениците ще ходят на екскурзия в чужбина за да видят що е то ! Днес имаме пълен достъп до материалната база на целия свят, свобода на пазар и придвижване, не се ли повтаря оня уникален епизод описан в записките на Захари Стоянов, ще го припомня по памет:
        Захари се опитва да прави революционен комитет в някакво село, но селяните се дърпат и страхуват от последиците. Тогава той пише нещо на един лист, хвърля им го и си тръгва. Неграмотните българи се стъписват и любопитни какво е написал го връщат обратно. „Готови сме, ще правим комитета, само прочети какво си написал ?” Захари чете:
        „ Господ слезе да ни даде акъл, но ние бидохме глупаци и не го разбрахме!”

 

 

        Та така до днес уважаеми сънародници !

 

 

 

глупости... голословни
образованието ни все още е егалитарно... за всремето си
Беше едно от най-добрите
и ниското самочувствие не се лейкува със самооплюване

Тук не коментирам образованието, но бих добавил- то вече не е егалитарно, качественото в много отношения е вече платено и днес с отпадането на контрола, задължителната част и дисциплината е нещо неизвестно какво, но не е от най-добрите !?
Що се отнася до науката, не бива критичността и реализма да се смесват със самооплюването, те са различни неща, иначе се стига до неоснователни самодоволство, грандоманство и самочувствие, които по- късно прерастват в идиотизъм !( в политиката вече се наблюдава такива явления)

Егалитарно едва ли е било някога образованието ни, защото ако беше такова, сигурно щях да уча дипломация. Но приемаха само двама , от неегалитарните
Както и да е
Трагедията му сега е, че е платено и още по-голямата, че е купено.
Дипломите се поръчват и не се правят от дипломанти, такова чудо не знам дали има някъде.
И после този" специалист" ще прави наука. Ами той ще търси и там заместител
В заговора участват и преподаватели. Един студент носи доходи за тях. Затова си затварят очите.
Аз веднага бих хванал дипломант , който си е поръчал работата на някой друг, камо ли да е пък масова практика

С основание, то е първо, преди науката. Там където няма съд и валидни за всички закони, лесно се купува всичко. В науката където цари бедност, невежество и бездарие става лесна практика и никой не се стреми никого да хваща. Повечето си пазят силите за втората работа и страничния доход ! Тук полемика за научна стойност, качество и кадърност не се води ! Няма и подобни критерии, всички са ценни, върхови специалисти! Гарван гарвану око не вади, така е и в политиката, затова всички сме затънали до гуша в екскременти...