Тяхното получаване става чрез заместващи схеми, базирани отново на транзистори и диоди. Общо взето тази технология се запазва и до днес, но транзисторите вече не са биполярни, а МОS. За резистори се използува физическото съпротивление на полупроводника, а за кондензатори неговия капацитет на прехода при обратно включване.... Към 70-те години водещите производители стандартизираха логическите ИС, които надвишаваха 400 вида. ТТЛ схемите имаха няколко, сериозни недостатъка -голяма консумация на енергия; ниска шумоустойчивост; малка степен на интеграция; работна честота до 10 Мхерца. Предимствата са висока товароспособност, което ги прави приложими и до днес. Като пример на снимката е показан часовник с ТТЛ ИС и светодиодна, 7 сегментна, четири разрядна индикация. Тази конфигурация консумира около 0,4 А/ 5 V !

         В годините на „желязната завеса” беше изключително трудно да се намери технологична и каталожна информация за вида и приложението на ТТЛ ИС. Валутните ограничения, ембаргото, спираха развитието на електрониката и основно се крадяха информация, технологии и опит, по всички възможни начини. Не на последно място беше скептицизма на СССР, свързан с военното производство! Електромагнитният импулс при ядрен взрив, унищожава всичко електронно и проводимо, затова и усилията не бяха насочени в електронизацията, приемаше се за нещо ненадежно ! Борбата с шумоустойчивостта се водеше от всеки като захранващите и оперативни проводници се усукваха за синфазност на смущението, поставяха се метални екрани, филтри и кондензатори 50-100 нанофарада на всяка ИС. От значение беше и разположението на ИС по печатната платка, дължината на пистите и пр.... Спасението дойде с въвеждането на МОS транзисторите в ИС, това доведе до по- висока степен на интеграция, по- висока работна честота, по- малка консумация на енергия и по- висока шумоустойчивост. Така станаха и възможни днешните персонални компютри, телефони, таблети и пр....  Но тогава избухна „демокрацията” и развитието на електрониката беше спряно напълно!