Постинг
11.04.2012 00:07 -
Производство на етилов алкохол
Автор: dedenze
Категория: Технологии
Прочетен: 15915 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.04.2012 22:20
Прочетен: 15915 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 14.04.2012 22:20
В човешката история от хилядолетия се произвежда и употребява етилов алкохол. Незавсимо от акцизите и вредните последствия, в ограничено, индивидуално количество, той има полезно и желано въздействие, върху по- голяма част от хората. Повишава настроението, решителността, смелостта, извежда от депресии и тъга, сгрява и носи бърза енергия, по- голямо количество има напълно обратен и често опасен ефект. Концентрираният алкохол с високо процентно съдържание е отлично гориво, заместител на бензина.
Исторически производството му преминава през три етапа в зависимост от човешките научни постижения. Първият най- древен, се състои в получаването на напитки съдържащи етилов алкохол от плодова захар или разтвор на пчелен мед във вода. До днес са известни и се произвеждат, като различни видове вина. Алкохола се произвежда от ензимите отделяни от микроорганизми – дрожди при храненето им със захарните водни продукти, процеса се нарича ферментация и е анаеробен(въздух не е нужен) процес, съпроводен с интензивно оттеляне на СО2. Алкохолните дрожди се съдържат в самите узрели плодове, ако обаче изходният ни продукт е рафинирана захар и вода е нужно да ги доставим, чрез хлебна или бирена мая. При оптимални условия, след ферментацията, процента на етиловия алкохол в изходния продукт – шара, каша, мъст, сироп ... е до 12- 13 %. Над тази концентрация дрождите измират, независимо че в разтвора има наличие на още захар. Това е изключително важно условие за пълно усвояване на захарта и получаване на напитки с желан алкохолен градус, прието е да се употребява думата градус, която реално означава % на чистия, концентриран, етилов алкохол в напитката . Например за получаване на т.н. сухо вино( без остатъчна захар) и 11 – 12 0 алкохол е нужна мъст или шара със захарност 21- 24%, която да ферментира напълно, при определени температурни условия. При по- висока захарност на разтвора, ферментацията започва по- бавно и трудно, а понякога дори е невъзможна. При температура под 5 0 С, ферментацията почти спира, а при температура 30 – 35 0 С е бурна и влошава вкусовите качества на напитката. По – висока температура се използува при промишлени инсталации за бърза ферментация, където вкусовите качества, рандемана и градуса се получават изкуствено.
В последното хилядолетие ферментиралите течности се подлагат на дестилация, при която етиловия алкохол, кипящ на 730С, се загрява и втечнява принудително. Така се получават всички напитки с алкохолно съдържание над 150 популярни у нас с названието ракия. Това е втория етап в развитие производството на алкохол. Полученият, концентриран алкохол подлежи на „стареене”, което променя вкусовите качества и създава условия за получаване на напитки с мек и приятен вкус и аромат, на уиски , анасон, хвойна, ягоди, пъпеши и пр....Традиционните методи използуващи прости системи за дестилиране като изпарител и втечняващ охладител, даже при бидестилация, концентрират алкохола само до около 70 – 80 0. Почти във всеки плодов разтвор от семките, ядките, чепките има наличие и на метилов отровен алкохол, той се изпарява при 63 0 С, затова първото количество добит алкохол 1-3% се изхвърля. Независимо от всички мерки, без прецизна инсталация за дестилация той присъства в определен незначителен процент. Тук е мястото да се каже, че спасителният антидот при отравяне с метилов алкохол е по- голямо количество етилов алкохол, приет орално или венозно !? За концентрация до 950 се използуват ректификационни колони, дефлегматори и прецизни подгряващи системи. Над този алкохолен градус се прилагат химически методи за отстраняване на водата.
Най- новият трети етап в развитието на алкохолното производство е добивът от нишесте, скорбяла и целулоза. Особено ценен алкохол с висок рандеман и добри вкусови качества се получава от зърнени култури като жито, ечемик, царевица, ориз.... Тук процеса се усложнява от нуждата, да се добие първо водоразтворима захар. В системата на човешкото храносмилане това извършва ензима птиалин, достатъчно е до подържите в уста парче хляб и веднага ще усетите сладък вкус, нишестето или скорбялата се превръща във водоразтворима захар. При производство на напитки от зърнени храни, това се извършва от ензимите на малца. Малца се получава по естествен път от покълнал 3 – 4 см. ечемик, масата се стрива, суши и добавя към продуктите съдържащи нишесте. Например: 20 кг. едросмляно жито, разтворено в 100 л. вода, се вари на водна баня до сгъстяване. Загаряне не се допуска! Към него се добавя 5 кг малц и разтвора се утаява, избистря и става рядък и сладък на вкус. Ако ферментацията не започне по естествен път се добавя бирена или хлебна мая, протича за 7- 8 дни. Течната, прецедена компонента се дестилира след края на ферментацията при което получаваме базов, мек и неутрален алкохол в количество 12- 14 литра и 43 0. Реално се получава т.н. житна водка, качествената напитка се филтрира през активен въглен, който улавя допълнително почти, всички, вредни примеси. Алкохол може да се получи и само от малц, но рандемана е по- малък, затова и чистото малцово уиски е най- скъпо ( при него малца е изпечен с растителен торф, който дава и специфичния вкус, промишлено се имитира с есенция от бергамот) ! Хубавата бира също се получава от чист малц, плюс добавки като хмел и пр.... Чисти и качествени напитки се получават от добри материали и естествено стареене в бъчви. Освен т.н. леофилизация на дървесината, която дава мек вкус на алкохола, в тях се отстранява по естествен път метиловия алкохол. Той излита и дефундира през порите на дървото първи, защото има значително по- голям парен натиск от етиловия алкохол. Просто казано интелигентното пиене, познаване, дегустация и производство на алкохолни напитки е наука и изкуство ! В голяма степен е свързано с дълголетието и здравето на хората !
Подобно е производството на алкохол от меласа (настъргано цвекло), картофи, целулоза и пр..., но заради съдържанието на висши, съпътствуващи алкохоли ( меркаптани) с лош вкус и миризма рядко се използуват да напитки. При тях не се използува ценнен малц, а киселини, температура и други химикали за получаване на водоразтворима захар, подходяща за ферментация. Имат повече промишлено предназначение и за повърхностна дезинфекция в медицината. Голямо, бъдещо приложение има етиловия алкохол добит от целулоза, като заместител на бензина. Добива се от всички дребни, целулозни отпадъци – листа, клони, слама, талаш.... „Озахаряването” се извършва със сярна киселина в подгреваеми автоклави ( реално се повтаря и наподобява процеса в стомаха на кравите, които задължително се хранят с голямо количество целулоза). Процеса на ферментация и дестилация е същият, добре е да се използуват ректификационни колони за втечняване за разделяне на меловия и етиловия алкохол, както и бързо получаване с висока промишлена концентрация. Рандемана е висок от един тон дървесина се получава до 120 л етанол с 950 алкохолни градуса.
Етилов алкохол миже да се получи лесно и по чисто химически път, чрез хидратация на етилен в газова фаза, като съдържа отровни примеси. Етилена е петролен, базов дериват за производство но пластмаси и няма особена перспектива за производство на етанол за гориво.
.jpg)
.jpg)
Исторически производството му преминава през три етапа в зависимост от човешките научни постижения. Първият най- древен, се състои в получаването на напитки съдържащи етилов алкохол от плодова захар или разтвор на пчелен мед във вода. До днес са известни и се произвеждат, като различни видове вина. Алкохола се произвежда от ензимите отделяни от микроорганизми – дрожди при храненето им със захарните водни продукти, процеса се нарича ферментация и е анаеробен(въздух не е нужен) процес, съпроводен с интензивно оттеляне на СО2. Алкохолните дрожди се съдържат в самите узрели плодове, ако обаче изходният ни продукт е рафинирана захар и вода е нужно да ги доставим, чрез хлебна или бирена мая. При оптимални условия, след ферментацията, процента на етиловия алкохол в изходния продукт – шара, каша, мъст, сироп ... е до 12- 13 %. Над тази концентрация дрождите измират, независимо че в разтвора има наличие на още захар. Това е изключително важно условие за пълно усвояване на захарта и получаване на напитки с желан алкохолен градус, прието е да се употребява думата градус, която реално означава % на чистия, концентриран, етилов алкохол в напитката . Например за получаване на т.н. сухо вино( без остатъчна захар) и 11 – 12 0 алкохол е нужна мъст или шара със захарност 21- 24%, която да ферментира напълно, при определени температурни условия. При по- висока захарност на разтвора, ферментацията започва по- бавно и трудно, а понякога дори е невъзможна. При температура под 5 0 С, ферментацията почти спира, а при температура 30 – 35 0 С е бурна и влошава вкусовите качества на напитката. По – висока температура се използува при промишлени инсталации за бърза ферментация, където вкусовите качества, рандемана и градуса се получават изкуствено.
В последното хилядолетие ферментиралите течности се подлагат на дестилация, при която етиловия алкохол, кипящ на 730С, се загрява и втечнява принудително. Така се получават всички напитки с алкохолно съдържание над 150 популярни у нас с названието ракия. Това е втория етап в развитие производството на алкохол. Полученият, концентриран алкохол подлежи на „стареене”, което променя вкусовите качества и създава условия за получаване на напитки с мек и приятен вкус и аромат, на уиски , анасон, хвойна, ягоди, пъпеши и пр....Традиционните методи използуващи прости системи за дестилиране като изпарител и втечняващ охладител, даже при бидестилация, концентрират алкохола само до около 70 – 80 0. Почти във всеки плодов разтвор от семките, ядките, чепките има наличие и на метилов отровен алкохол, той се изпарява при 63 0 С, затова първото количество добит алкохол 1-3% се изхвърля. Независимо от всички мерки, без прецизна инсталация за дестилация той присъства в определен незначителен процент. Тук е мястото да се каже, че спасителният антидот при отравяне с метилов алкохол е по- голямо количество етилов алкохол, приет орално или венозно !? За концентрация до 950 се използуват ректификационни колони, дефлегматори и прецизни подгряващи системи. Над този алкохолен градус се прилагат химически методи за отстраняване на водата.
Най- новият трети етап в развитието на алкохолното производство е добивът от нишесте, скорбяла и целулоза. Особено ценен алкохол с висок рандеман и добри вкусови качества се получава от зърнени култури като жито, ечемик, царевица, ориз.... Тук процеса се усложнява от нуждата, да се добие първо водоразтворима захар. В системата на човешкото храносмилане това извършва ензима птиалин, достатъчно е до подържите в уста парче хляб и веднага ще усетите сладък вкус, нишестето или скорбялата се превръща във водоразтворима захар. При производство на напитки от зърнени храни, това се извършва от ензимите на малца. Малца се получава по естествен път от покълнал 3 – 4 см. ечемик, масата се стрива, суши и добавя към продуктите съдържащи нишесте. Например: 20 кг. едросмляно жито, разтворено в 100 л. вода, се вари на водна баня до сгъстяване. Загаряне не се допуска! Към него се добавя 5 кг малц и разтвора се утаява, избистря и става рядък и сладък на вкус. Ако ферментацията не започне по естествен път се добавя бирена или хлебна мая, протича за 7- 8 дни. Течната, прецедена компонента се дестилира след края на ферментацията при което получаваме базов, мек и неутрален алкохол в количество 12- 14 литра и 43 0. Реално се получава т.н. житна водка, качествената напитка се филтрира през активен въглен, който улавя допълнително почти, всички, вредни примеси. Алкохол може да се получи и само от малц, но рандемана е по- малък, затова и чистото малцово уиски е най- скъпо ( при него малца е изпечен с растителен торф, който дава и специфичния вкус, промишлено се имитира с есенция от бергамот) ! Хубавата бира също се получава от чист малц, плюс добавки като хмел и пр.... Чисти и качествени напитки се получават от добри материали и естествено стареене в бъчви. Освен т.н. леофилизация на дървесината, която дава мек вкус на алкохола, в тях се отстранява по естествен път метиловия алкохол. Той излита и дефундира през порите на дървото първи, защото има значително по- голям парен натиск от етиловия алкохол. Просто казано интелигентното пиене, познаване, дегустация и производство на алкохолни напитки е наука и изкуство ! В голяма степен е свързано с дълголетието и здравето на хората !
Подобно е производството на алкохол от меласа (настъргано цвекло), картофи, целулоза и пр..., но заради съдържанието на висши, съпътствуващи алкохоли ( меркаптани) с лош вкус и миризма рядко се използуват да напитки. При тях не се използува ценнен малц, а киселини, температура и други химикали за получаване на водоразтворима захар, подходяща за ферментация. Имат повече промишлено предназначение и за повърхностна дезинфекция в медицината. Голямо, бъдещо приложение има етиловия алкохол добит от целулоза, като заместител на бензина. Добива се от всички дребни, целулозни отпадъци – листа, клони, слама, талаш.... „Озахаряването” се извършва със сярна киселина в подгреваеми автоклави ( реално се повтаря и наподобява процеса в стомаха на кравите, които задължително се хранят с голямо количество целулоза). Процеса на ферментация и дестилация е същият, добре е да се използуват ректификационни колони за втечняване за разделяне на меловия и етиловия алкохол, както и бързо получаване с висока промишлена концентрация. Рандемана е висок от един тон дървесина се получава до 120 л етанол с 950 алкохолни градуса.
Етилов алкохол миже да се получи лесно и по чисто химически път, чрез хидратация на етилен в газова фаза, като съдържа отровни примеси. Етилена е петролен, базов дериват за производство но пластмаси и няма особена перспектива за производство на етанол за гориво.
.jpg)
.jpg)
Спечели пари от блога си с Google AdSens...
Ние протестираме за свобода
Viva la Revolution in France!
Ние протестираме за свобода
Viva la Revolution in France!
Няма коментари
