Използува се от древни времена. В България почти не се използува по простата причина, че нямаме вятър с рентабилна скорост и слава Богу, за това. Релефа и географското разположение ни пазят от силни ветрове. Разбира се има специфични места и сезони където може да се използува – например морският бриз, но търсеното КПД е ниско. За да говорим за някаква ефективност скоростта на вятъра трябва да е над 4 м/ сек.. Напоследък под “евронатиск” и интензивна корпоративна атака се навъдиха много фирми, предлагащи системи за получаване на  вятърна енергия. Пак на принципите на приятелските кръгове и чиновническа некомпетентност се финансират държавно подобни проекти. Изкуственото завишаване цената на електроенергията, обаче води до изчисления при които в някои райони, вятърната енергия става “рентабилна”.

              В много страни, вятърната енергия се използува за директно задвижване на плавателни съдове, мелници, помпи и други. Достатъчни са платна и кула с въртяща се ос,  наклонени перки – пропелер. Преобразуването на механична сила в механична въртелива се поддава на пълно математическо описание и изчисление, известно от векове. Колкото е по- голям диаметъра на пропелера е по-голяма и въртящата сила която получаваме. Получава се вятърен двигател чийто обороти на въртене зависят от скоростта на вятъра, площа и наклона на перките. Без претенции за висока точност може да се приеме, че при скорост на вятъра 6 м/сек и диаметър на пропелера 4 метра, ще получите механична енергия около  1 киловат, при диаметър 80 метра, около 400 киловата. За нашите условия и възможности това е перспективно в развитие на  механичните помпи за подпочвени води и напояване. На много места е нужен сондажен кладенец до 20 м дълбочина и бутална помпа задвижвана от пропелера. В тази посока малко се работи, целта е получаване на електроенергия. Достига се сравнително добро, до 50 % КПД, при сериозни инвестиции. По- рентабилно е при големи диаметри на пропелера 80-100 метра.