В света останаха няколко държави с обществен строй, базиран на комунистическата идеология – Северна Корея, Куба, Китай.... Политолозите спорят, че в Китай нещата са на друга, почти непонятна основа ? Минаха повече от 22 години след смяната на строя в бившия соц. лагер, както и названията на някои държави, свързани с това. Обективната историческа истина, все още не се е появила, не е дала безпристрастна оценка на събитията. Това води до страдания, омраза и конфронтация между хората на политическа основа, до масов опит за прикриване на престъпления и отклоняване на общественото мнение в грешната посока.
            Комунизмът е ЗАПАДНА идеология, проповядваща - равенство между хората, безкласово общество при обща собственост над природните богатства и средствата за производство, премахване на наемния труд. В основата на тази идеология стои икономическата и философска теория на Карл Маркс в която се доказва, че развитието на капитала и неговото окрупняване ще доведе до излишък на материални блага и възможност да се въведе нов принцип на разпределение „ От всеки според възможностите, на всеки според потребностите”. Когато това настъпи, ще преобладава по волята на болшинството хора, едновременно в целия свят. До днес това е една, примамлива, хуманна идеология, базирана на разума и мечтите на цивилизацията, единствен опонент и друга възможност, противопоставяща се на днешния капитализъм.

          Като изключим някои малки общества, комуни, тази идеология и този обществен строй не е реализиран никога и никъде ! Човечеството изостава в съзнателната оценка на битието, мисленето е консервативно в многолетна, наложена схема ! Хората не могат да прекрачат със силата на разума, инстинктите за самосъхранение, лично благоденствие, лично оцеляване, лична значимост, онаследяване и пр....
         След Първата световна война, сред разрухата, мизерията и гладът се раждат водачи, които проповядват, че комунизма може да победи в една, отделна държава. Ленин с поддръжката на най- бедните и угнетени руснаци и изтощените от дългата война войници, завзема властта с голяма, западна, финансова помощ и създава СССР. Утвърждава се несъстоятелната доктрина за „диктатура на пролетариата” и започва невиждано строителство, преустройство и военизиране на страната. Научно – техническата интелигенция е принудена да твори в „затворени” градове и военни условия. Международните привърженици на комунистическата идеология се обединяват в Коминтерн през 1919 г. по инициатива на Ленин. Всичко това се заплати с цената на много жертви, насилие и ликвидация на опозицията в подобна степен е ставало и при други обществени строеве, революции, преходи  и пр.... За сметка на по- ниският битов стандарт на живот и много, целенасочена  работа и природни богатства, СССР става водеща световна сила, бори се за образец на подръжание. След ВСВ се ражда и соц. лагера като стъпка към победа на комунистическите идеи в целия свят и надпреварата във всички сфери на техниката и промишлеността започва. Базирано теорията на Маркс, че е нужен преходен период за изграждане на ново, човешко съзнание, държавите се обявават като развиващи се социалистически. Развитието за съжаление тръгва в друга, неправилна посока, доста по- различна от комунистическата идеология и по- близка до националсоциализма и фашизма.

         Общественият строй, в който се твърдеше, че се полагаг основите на комунизма се изроди в еднолична власт, диктатура и плутокрация. Пряката демокрация, която логично подхождаше на пътя към комунизъм, бе заменена с еднопартийно, централизирано ръководство. Хиляди идейни и честни комунисти, несъгласни и борещи се против деформациите на идеята, бяха употребени и физически унищожени. С ликвидацията на соц. лагера, се сложи край на това, но малко хора се опитаха да анализират причините за злото. Да разберат, че комунистическата идеология не е виновна ! Виновни са хората и лидерите, които под нейното име и знаме извършиха редица престъпления и извратиха идеята. Ролята на личният фактор и народопсихологията са много големи, това явно се вижда от съществените разлики  в отделните соц. страни. В Югославия имаше частно производство и право за работа и свободно предвижване по- целия свят. В Унгария и Полша, земеделието беше само частно и пр.... Много от допуснатите грешки бяха официално признати и отстранени, още преди ликвидацията на соц. лагера, от самите „комунистически” партии. Когато опасността от реставрация на соц. лагера премина,  навсякъде се „родиха” критици и активни „демократи”, които странно защо, са се крили десетки години. Много от тях са бивши ръководни кадри на компартийте, службите за сигурност (ДС), хора пряко свързани с тоталитарната власт, преподаватели, професори и пр....Тук е описан състава и елита на нашето общество, преди 22 години, когато стартира прехода:

            Визитката и паролата  за модерен, успял, днешен политик трябва да съдържа, антикомунист – демократ, нещо като чист ариец.!? Заблудата стигна до там, че се иска и прилага забрана за проповядване на комунистическата идеология, търси се обща вина, даже и идейна принадлежност към партия. Думата комунист стана обидна, носеща заряда на най- страшните престъпления и пълна „заслуга” за днешното състояние на държавата. Не се отчитат историческите обстоятелства и възможности. Обвинителите стигат до хистерия, демонизиране и делириум, не признават очевидни, добри неща, неуспорими факти и доказателства от близкото минало. Умишлено унищожават, статистическа и стопанска информация, манипулират новото поколение. Разбира се, че в НРБ имаше много престъпления, включително и политически! Съдебните дела, над членове на ПБ и ЦК на БКП, търсенето на сметки по западни банки, претърпяха пълен провал, ставайки за смях пред света. Истинските крадци и престъпници, нагаждачи, без вяра в комунистическите идеи, намърдали се по импекси, комитети, стопански обединения, доносници и пр... въобще не бяха разкрити и съдени. Голяма част от тях формира новата, днешна, многоцветна, политическа класа. Като пример във „Великото” народно събрание, ковач на днешната Конституция и закони 187 души са били сътрудници на ДС. Трябва да се отбележи и направи разлика, т.н. сътрудници в повечето случаи са по опасни, от самите служещи в рамките на ДС, с доносите и угодничеството за пари, безсрамно са решавали съдбите на стотици хора, разчиствали са лични сметки ! Крайно време е да се разбере, че отговорността е лична и всеки трябва лично с факти и доказателства да отговаря за конкретните си действия!
          Новите управляващи, в последните 22 години, извършиха безнаказано престъпления, многократно надвишаващи извършените в периода 1944 – 1989 г. Доведоха 90 % от  българите до просешка тояга, изгониха икономически над 2 милиона млади хора.

         Затова, когато говорим за комунистическа идеология, целяща общочовешки просперитет, свобода и права, трябва да бъдем особено внимателни и то днес, когато берем първите гнили и фалшиви „плодове” на капитализма . Модата и илюзиите ще отминат, остават хората и техните дела за Родината. Блянуваната, родна „демокрация” (народовластие) се оказа поредния голям и цветен балон, радващ невръстни деца. Статистиката ясно показва, че Маркс е един от най- четените автори, хората по цял свят негодуват срещу зверската експлоатация и капиталистическите порядки, подмяната на общочовешките ценности. В романите на писателите научни фантасти и футуролозите, комунизма присъствува с пълна и основна сила и защо ли !?