Характерно за всеки “възродителен”  процес и нов обществен строй е смяната на имената, иначе апетитите са едни и същи. Не става дума само за личните, в кюпа попадат най- вече имената на улици, местности, градове и села. При натегливостта и угодничеството на българина това явление добива страшни размери. В отричането на всичко по- старо и обявяването му за лошо, сме първи в света. Вече усилено се “доказват”, илюзии като- българите са траки !? Това изисква новата ни зависимост от Америка . Там ирано – ираксия произход, не се котира добре !

         Даже и с актуална карта не можеш да се оправиш в нашите улици. Непрекъснатите промени ни побъркаха напълно. Таксиметровите шофьори работят с 3-4 названия на една  и съща улица и са като магьосници. На майтап казах - “Закарай ме на булевард “ Адолф Хитлер”” и след минути се озовах на бул. “Евлоги Георгиев”, грешка нямаше !
         Винаги съм си задавал въпроса кой, как и на какво основание определя имената на обществените места. Защо няма закон, по който да се определят названията. Не е ли ясно, че политическите пристрастия ни поставят в крайно неудобно положение на ветропоказатели. Мисля, че лесно могат да се създадат критерии за това и да се избегне постоянната смяна. Невръстните деца , знаят и разбират, че названието на обществените неща се дава като израз на уважение, преклонение, за заслугите на отделни личности. Имената на чужденци са също толкова много и незнайни, та не е лошо към табелките, да има и кратка биография. Критерии за съжаление няма, няма и воля да бъдат създадени !

         Затова, не се дивете, ако утре се разхождате по булевард  Иван Костов, Сергей Станишев или Бойко Борисов !? Ако “великият” шоумен Слави Трифонов влезе в политиката, що не, поне една уличка в Драгалевци с неговото име !?Що не и Азис !?

         Основните виновници за това са нашите стари и нови политици и управници. Всеки от тях, влизайки в Народното събрание, освен за парички, мечтае за величие и овековечаване, независимо от ужасите и гадориите, които партийно и лично е натворил. Техните имена се помнят от народа – ден, до пладне- затова е нужна табелка и принудителна памет. Нищо чудно, ако си гласуват закон по който, имената и прякорите на депутатите да се ползуват за название на новите улици и неща - задължително. Например МОЛ – Гошо Тъпото !?

         Не, не е смешно, по-скоро тъжно !