Първи си тръгват числата,
след тях имената на близки,
вкусът става друг на нещата
и бавно, по-трудно се мисли.

Ръцете потрепват издайно,
краката раздути не слушат,
мечтите напускат ни тайно,
в съня за последно се гушат.

Отвън ни тинейжър посреща,
повярвал на вечната младост,
ухилен, затичан насреща,
презиращ, омразната старост.

На „новото” явно сме пречка,
причина за всичко най- лошо
на крива ракета -  засечка,
закона – измислен от Гошо ...

Живели сме старите криво,
сега ред е ваш да градите.
Пустее земята ни диво,
не знаете как да строите.

С пари да е пълна реката,
богато наследство най-тежко,
платиш ли веднъж със душата,
напускаш и всичко човешко.

Те младост  и старост се сливат
и идва онази с косата,
в пръстта, пак отново зариват,
а де е, къде е душата ?

Някой дърво е оставил,
друг чешма е направил
трети мост е добавил,
цветя край път е забравил ...

 А Вие !?