Живота е цветна палитра
в която за всеки от нас,
си има и цвят и молитва,
нюанс, звук и глас.

 Любов е, но също нерадост,
когато сме болни и зли,
когато забравяме младост,
нощта с аромат на липи.

Терзаем и често се мерим,
броиме химери, мечти,
нещастни, кога не уцелим,
когато сме втори дори.

Така в суета отминава,
безценният, божият дар,
душата остава в забрава
и нейния истински чар.

Модерни, мобилни, но роби
вградени в студени стени,
парите са нашето хоби,
и птици – не пеят нали.

Приятели стари забравяме,
подменяме даже с коли,
по-бедните често оставяме,
те носят ни само беди.

Така до финала и края,
от сметките - даже боли,
едва ли живели сме в рая,
претрупани с вещи дори.