Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.04.2014 12:23 - Как Кеворкян покани писателя Калин Терзийски и го отпрати
Автор: zahariada Категория: Новини   
Прочетен: 2109 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 09.04.2014 12:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Как Кеворкян покани писателя Калин Терзийски и го отпрати OFFNews 07 април 2014image   Калин Терзийски *

Тези дни, в неделя, бях поканен в предаването "Всяка неделя". Да коментирам случая в Лясковец. В миналото бях психиатър и ме канят за такива неща. И аз не отказвам. От една страна съм мек и сговорчив човек и не обичам да разочаровам хората или да ги затруднявам с откази. От друга страна ми се струва, че е важно да взема позиция по проблеми, засягащи болни, объркани, ощетени и унизени хора. Каквито са, да речем, психично болните. А в Лясковец ставаше въпрос именно за душевно болен човек.

Да, чувствах се длъжен да взема отношение. Пък и Кеворкян е прочут журналист и аз изпитвам респект към него. Дете и глупак съм и изпитвам респект към всеки по-известен. Нямам оправдание за това, но мисля, че повечето българи приличат на мен.

Така че се съгласих да отида. Да дам малък принос за хуманността. Защото винаги се опитвам да защитавам хуманни ценности. В защита на слабите. Понякога се съмнявам в ползата от това. Понякога ми се струва, че това - моето - си е чисто лицемерие. Та нима не е ясно на всеки умен и циничен човек, че е по-добре да се държиш добре не със слабите и унизените, а напротив – да си в добри отношения със силните и преуспелите? Та нима всъщност всеки не прави именно така? Повечето принципни и мъдри хора, които познавам, именно така и правят: Плямпат си за правата на слабите и унизените, но това – на приказки. А когато става въпрос за практиката – здраво се държат за силните на деня и си гледат кефа!

Но нали Кеворкян е прочут журналист? Та затова и отидох. Шегувам се.

И зачаках да ме включат.

Беше неделя – ясно – нали така се казва предаването?! Бях се съгласил от добро чувство. Но ми беше и малко криво и болно. Бях оставил жена си сама. А преди обед тя имаше високо кръвно, беше унила и когато тръгнах - тя остана сама в неделната вечер. Но нали трябва да помагаме на медиите? Когато е за добро! Нали да се взема позиция, умната и благородна позиция – за да се даде пример на хората – е важно? Та нима това не е най-важна задача на интелектуалеца?

Аз щях да кажа някои неща за душевноболните, които повечето писатели няма как да кажат, защото не са били психиатри. Но и повечето психиатри няма да могат да кажат, защото не са били писатели. Смятах, че имам важни неща за казване.

Но пък… жена ми щеше да си стои сама в неделната вечер. Натъжаваше ме малко и мисълта за работата, която щях да свърша... Имах в тази вечер да пиша разни неща. Та нали съм писател!? Да, съвсем забравих това!

Тъкмо бях издал нова книга. Но Кеворкян не се интересуваше от книгата ми. И с право. Все пак една книга не може да се сравнява с най-черната случка на месеца. Ако публиката избира между Братя Карамазови и криминалната хроника – ясно е кое ще спечели. Бях наясно с това. Не можех да роптая срещу същността на медиите. Те не се хранят с книги, а с кръв и гной.

И затова си седях пред студиото и чаках кротко да ме поканят вътре. И чаках в тъжната неделна вечер един час. Пред мен минаваха генерали и политици. Аз чаках. Те говореха за политически интриги и по принцип – лоши неща един за друг. Аз си мислех за това как обслужвам най-безропотно медиите, лишавайки себе си, жена си и литературата от своето внимание. Но беше за добро. Нали?

Изведнъж дойдоха при мен някакви момчета и момичета – оказаха се организаторите на предаването – и ми казаха: Ами то времето ни свърши!

Все пак дойде едно момче и ме гримира. Но после дойде и самият Кеворкян и се извини. Каза – ми не можахме да сварим да те включим. Нямаше време за тебе. Жалко. Звънни – каза той – през седмицата, да те почерпя. Почувствах се като циганин, който е чакал пред дома на богат човек да му хвърлят стари дрехи, но накрая богатият е излязъл и му е казал: Звънни тия дни – ще те почерпя. Ама сега съм зает, айде чао.

Неделната вечер щях да прекарам във връщане към къщата ми в Банкя. Дълго, с метрото, после с такси. За да дам моя данък на медиите. На предаването, което ме оцени като не достатъчно важен, за да стигне за него времето. Вкъщи ме чакаше самотната ми жена. Тъжно ми беше.

Бях слушал един час разни политици на монитора пред студиото – как нападат противниците си, бях слушал генерала да говори за това как в армията дресират в родолюбие…а аз просто си бях почакал и ме бяха отпратили. Моята позиция май нямаше значение.

Ето колко струваш! – казах си – дали ако имаше и грам уважение към теб, щяха да те накарат да чакаш така? Нима ако беше поне малко уважаван човек, щяха да си позволят да ти съсипят неделната вечер и да те отпратят така безгрижно? Ако беше бивше ченге или настояща мутра? Политик?

Ама ти си български писател – казах си след това – какво си въобразяваш? Ако беше мутра или политик – да очакваш внимание, да се надяваш на уважение…, но сега – просто забрави!

И тъкмо си отивах звънна ми едно момче от Дарик радио. И ме помоли да му гостувам. Въздъхнах и казах: да, защо не… И той допълни: да ни гостувате по една такава интересна тема – за това дали е редно да се правят психопрофили на политиците?

И ето тук аз не издържах. Винаги съм искал да бъда спокоен и благороден човек. Но сега се вбесих и избухнах: Абе, момче! – виках. - Ти по какви улици ходиш? Ходиш и по улица кръстена на политик със или без психотест? Ходиш ли по улица кръстена на някой политически маймуняк, опошлил пространството около себе си със своите жалки политически маймунджалъци? Не ходиш ли по улица "Иван Вазов" и по улица "Христо Смирненски"? Не ходиш ли по улица "Ботев" и по улица "Славейков"? Улиците се кръщават на писатели. Те остават. А сега ти искаш да ползваш писателя като някакъв словесен пълнеж - в услуга на същите тия политически маймуни!

После млъкнах.

Усетих се. Бях просто глупак, когото не уважават. И който смешно се бори за уважение, което няма да получи. Бях български писател, единствения носител на Европейската награда за литература (простете а нескромността), който беше оставил жена си в неделната вечер, за да го подминат с най-откровено пренебрежение в предаване, в което бе отишъл за да каже нещо за Добро.

Беше ми тъжно. Това е.

 

* Текстът първо беше публикуван в фейсбук профила на Калин Терзийски, а после бе разпространен от блога "Площад Славейков".

Кеворк Кеворкян: Защо плаче Калин Терзийски! OFFNews  08 април 2014 image   Свързани новини image Как Кеворкян покани писателя Калин Терзийски и го отпрати

Водещият на предаването "Всяка неделя" Кеворк Кеворкян отговори на писателя Калин Терзийски за сценката, която се е разиграла в телевизията онзи ден. Ето какво е написал водещият в писмо, изпратено до сайта "Блиц".


КЕВОРК КЕВОРКЯН: Защо плаче Калин Терзийски!


Обади се директорката на продукция на „Всяка неделя“ и ми каза, че Калин Терзийски бил написал нещо във Фейсбук и „мрежата била пламнала“. „Е, и? – рекох. – Тя, тази мрежа си пламва от всеки идиот и идиотизъм, това е известно“.

Но понеже Калин не е известно да е такъв, казах й все пак да ми препрати текста.

И сега трябва да се поправя: не знам какъв е Калин, но че е лъжец е вън от съмнение. И фантазьор. И се държи като сополанко.

Единственото вярно нещо в текста му – извън желанието му да направи поредното си разказче, в което намесва и жена си, която била вдигнала високо кръвно налягане, но далеч преди приключението на Калин – е, че го поканих да коментира интервюто с майката на идиота от Лясковец, който е на път да стане герой. И той.

Калин дори не бе обявен в предаването, понеже му се обадих в последния момент. Това – поканата – е единственото вярно нещо в текста му, но е опаковано в купища преувеличения и лъжи.

Ясно е, че днес момчетата като Калин, а и всички останали спецове от Фейсбук, разбират най-много и от телевизия. Толкова я разбират, че не могат да схванат нещо пределно просто: едно живо предаване има своя драматургия, ако не е бъбриво и гламаво като обичайния ширпотреб, вътрешните й пластове искат поне малко разум, за да бъдат схванати - дори да си автор от Фейсбук. Примерно: почваш с един циганин, който знае сто столици, но дори не е чувал за Левски – а сетне стигаш до Любен Дилов-син, който пък вече пише книгите си във Фейсбук, при това добре. И така моделираш - колкото можеш. Но накрая не стигна времето за майката на убиеца от Лясковец, а покрай нея и за Калин. Ако той научи, колко по-знаменити българи, а и световни звезди, са ставали жертва във „Всяка неделя“ на този недостиг от време, направо ще се изчерви.

Изпратих последния си гост, намерих Калин във фоайето пред студиото, извиних му се, макар че той би трябвало да съзнава проблема, нали се мота по разни предавания и – внимавайте – уточнихме участието му за 13 април, в колко часа да дойде, колко минути ще има, казах му, че ще говорим и за книгата му и пр. Толкова. Не видях Калин да е съкрушен от нещо или да преживява някаква драма. А пътьом му казах и да се видим, за да пием по едно питие - макар че аз не пия, но пък нали той е автор на книга, озаглавена „Алкохол“, какво да пиеш с такъв човек, лимонада ли.

Ей това е всичко, нищо и никаква история, която обаче отключва някаква стихия у Калин – каква точно, сам да си каже, нали е психиатър. Обаче той отваря вратата - и тръгват едни обобщения, едни сълзи и сополи - за какво бре, драги? Голяма работа се случила – отложили участието на Калин!

Друго обаче е далеч по-важно: ето по този начин се надуват балоните в наше време, от Нищо се опитват да правят Нещо, пък и все се намират хора – недоебани, както казвам аз – за едно или за друго, които се включват в надуването на балона.

Не мога да разбера и още нещо – какви недоимъци имат в себе си някои хора, та все гледат да се изкарат страдалци, а сетне и активни борци. Само един тъпанар няма да схване, че за никакво неуважение и дума не може да става, за гавра пък съвсем .

Някои обаче умират да се гаврят сами със себе си, сополанковската поза, всесиромахомилството е най-прочутият израз на този комплекс.

Не си хранете комплексите, не се правете на герои или страдалци, дръжте се нормално. За Калин не останало време във „Всяка неделя“ – и все едно, че настъпил краят на света.

Малко се смутих от признанието на Калин, че се има за дете и глупак – той го казва. Обаче от жалейката му става ясно съвсем друго: че доста е пораснал и е порядъчно пресметлив човек, който прави от мухата слон. Ако не го разбира, трябва да се самопровери по някакъв начин. А също и да проучи, защо си въобразява, че само той се интересува от слабите и болните - та нали тъкмо във „Всяка неделя“ щях да му дам на тепсия случая със слаб и болен човек. Само че, Калин си мисли, че това е идиотът от Лясковец - а пък за мен слабият и болният е Държавата, писал съм го сто пъти. Впрочем, аз никак не се церемоня да кажа, кой точно е въпросната Държава, текстовете ми са разположение в сайтовете на „Преса“, „Стандарт“, „Труд“ – те са стотици и от тях човек лесно може да схване, каква е моята лична война.

И тя съвсем не е с някакъв подранил или закъснял участник във „Всяка неделя“.

Давайте го по-скромно, копелета.

Не съм те извикал, Калине, да помагаш на „Всяка неделя“ – „Всяка неделя“ помага – и го прави от 35 години, и е цялата в рани от това. Хич не ми се правете на късни герои, това не е прилично да се казва дори във Фейсбук. /А пък, между другото, дали „Всяка неделя“ не се интересува от книги – това е толкова тъпо, че сякаш някой дървосекач го е казал./

Калин изглежда наистина е измъчван от някакъв тежък комплекс, не знам защо иначе ще напише следното: „Почувствах се като циганин, който е чакал пред дома на богат човек да му подхвърлят стари дрехи, но накрая богатият излязъл и му казал: „Звънни тия дни – да те почерпя“. Това е лудост, абсолютно. Това е преиграване, фалш и измама!

С това ли се храните бре, храбреци!

„Всяка неделя“ не подхвърля стари дрехи, никога не го е правила, тя се опитва да те покаже такъв, какъвто дори сам не се подозираш. И това пак се случи: от едно отложено гостуване, толкова комплекси се очертаха.

Кеворк КЕВОРКЯН





Гласувай:
5



Спечели и ти от своя блог!
1. kostadin - Кеворк отдавна е доста сдмешен и ...
09.04.2014 12:36
Кеворк отдавна е доста сдмешен и жалък!
Един Азис на времето успя да преметне него и Карбовеца така ,че Кеворк се усети какво е станало едва след няколко минути.
Отношението към хората и важността на продължилото доста дълго време предаване на всяка неделя са различни неща Значимоста на нещо си няма нищо общо с човещината ,ама нали си е арменец показал се е и Кеворк като учличен сополанко ,които отрича да е откраднал нещо,което държи в ръцете си.
цитирай
2. andrei - Какво друго може да се очаква от един доносник на ДС!!!
09.04.2014 14:03
Кеворк е най-големият смръдльо сред "журналистите"!Мисли се за голяма работа,но е една смръдлива арменска фъшккия!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39743525
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031