Правех ремонт в дома на приятелско семейство. Обичам да съм сред млади хора и с интерес наблюдавам живота им. Наталия и Павел строги, но любящи родители и сина им Жорко – първолак.
        Жорко, хубаво и палаво мъжкарче, се завърна от училище, което по трясъка на чанти и врати, разбраха и съседите. Наталия, беше сложила обяда и без да губи време стартира педагогиката:
       - Колко пъти съм ти казвала да не говориш с пияни хора, а  ти с оня пияндур Иван, половин час.
       - Пита ме как е в училище и аз отговарям. Кажи ми как и по-какво да го позная, че е пиян и пияндур? За мене е съсед.
       - Довечера ще говорим, сега яж бързо, че имаш час по англииски.

      Вечерта дойде. Павел се върна от работа и наля по една ракия. Жорко и Наталия се прибраха от англииски и пазар с пълни чанти. След обичайните любезности, Наталия занарежда на съпруга си, пред малкия:
      - Говори с пияни, а вчера е бил без домашно в училище, трябва да вземеш мерки.
      Павел погледна строго и процеди проформа:
      - Като не става за друго, ще пасе овцете. За овчар много знания не са нужни.
     „ Виновника” с наведена глава се скри в стаята си. Тръгвах си за в къщи, когато чух, че Жорко плаче. Влязох в стаята и ласкаво го питам, защо плаче. През сълзи ми обясни:
      - Плача, защото и овчар не мога да стана. Намам пари за стадо овце.
      Вложих всичките си сили да не се разсмея и  го успокоих:
      - Не плачи, ти още си малък, а малолетни не вземат на работа. Сега най- важното е да учиш, да знаеш и можеш. Като пораснеш няма да бъдеш овчар, най- малко ще си оператор на биологични единици.
     Жорко се успокои напълно. Минаха години, сега е отлично, добро момче. Иска ми се да имах син или внуче като него. Това, че нямаме кръвна връзка не е важно, всички деца са наши, обичам ги, особено когато правят първите стъпки !

     1 юни - Ден на децата . Да са ни живи, здрави и умни !





Това са две момчета спечелили степендия за познанията си по астрономия - да им кажем браво !