Разби се със звън на много парчета и пръсна пред мене, десетки топли спомени. Обичаше през лятото бяло, през зимата червено вино, но най обичаше малките ти, топли длани ! Казват, че е на радост и щастие, но не и за мене, защото усещам онези, познати, кокалести ръце, как ме сграбчват отново за гърлото и секват дъха ми. Това което ме прави щастлив, за друг е досада, нещастие, изгубено време и чувство за нещо лошо и грешно. Навярно съм бил омаян от театъра на живота, така не съм разбрал че всичко е само спектакъл, ако имаш късмет, що годе с добри актьори. Сега те слизат от сцената и бързат към близките, а аз стоя онемял, осъзнал, че съм само един заслепен, наивен, самотен любител !? Разкривените ми пръсти потрепват виновно, очите не виждат всичко, ставите болят, а душата се чувства прелъстена, изоставена и обидена ! После горчиво разбирам, че главната роля в този театър с цялата си душа и сърце, с много труд, любов и трепет, посредствено съм изпълнявал аз, мислейки, че това е самия живот !? Но всичко било е лъжа и илюзия, най- малко любов !

           Събирам парченцата, да не се пореже внучката и мисля, как да я предпазя от счупените и унищожени неща, които предстоят в живота, от болката и разочарованието ! Зло, освен на себе си, на други не съм сторил, но явно, това не е достатъчно, затова боли ! Не вземай пример от мене мила, за да не страдаш, обичай се повече, но мисли и отговаряй за всяко свое действие ! В живота триене, поправителен и връщане назад няма !