Добиването на знания и интелект, жизнен опит, живота в общност с обществени правила, норми и морал, физическите, еволюционни инстинкти създават гамата на човешките емоции. Основната част от тях, трудно могат да се контролират със силата на разума, анализа и осмислените действия. Когато емоциите са много силни и крайни, те могат да причинят трайни, непоправими щети на нашето здраве. При по- лабилна, аналитична способност и възможност за адаптация, промяна, могат да изведат човек от понятието разумен, даже да стане опасен за себе си и околните. При постигнато такова състояние, лечението е трудно и почти невъзможно. Съвета да мислим положително не е достатъчно правилен, защото състоянието на ефорична радост и доволство, също е вид заболяване и една от формите се нарича идиотизъм. Подобно е положението и в животинския свят, страха и ужаса, удоволствието, често се използуват при дресурата, деформирайки природната същност на вида, придавайки несвойствена дейност, агресивност или кротост. Правен е експеримент, при който маймуна, вързана и потопена с акваланг под вода, само за няколко часа,  развива язва на стомаха от страх. Правилния съвет е да намалим до минимум своята емоционалност, да избягваме емоционалните реакции, за сметка на разума и избор на най- правилното, разумно решение, независимо, че то може да носи по- силна, отрицателна, емоция. Полагането на всички усилия за изграждане на градивна самокритичност и обективна самооценка, помага в това отношение.
          Сравнено с животинския свят, ако вълка се поддаваше емоционално на агнешката красота и невинно блеене, щеше да умре от глад. Ето въпроси и примери за размисъл от живота на хората: Падате с балон или самолет, млади, здрави родители и бебе, приборите и наземния контрол категорично ви казват, че трябва да намалите теглото само с 5 килограма и ще се спасите гарантирано, няма предмети, които могат да се изхвърлят. Емоционално в тази ситуация е редно и прието, кавалерски да се жертва мъжът и да скочи  !? Разумният анализ показва, че е трябвало да се изхвърли бебето, а не човека с по- голяма значимост и вложен труд във формирането и израстването му! Защото по късно, те пак могат да си родят и отгледат друго дете ! Същевременно има и обратна реакция, при крайни и бързо протичащи стресови ситуации, първи сработва инстинкта за самосъхранение, чието действие е най-силно, но много пъти е логически и разумно неоправдано. Пример за красива заблуда може да се даде и с въпроса – героят на Даниел Дефо - Робинзон Крузо възможно ли е да оцелее наистина по описания начин? Логическият и медицински отговор е, че не е възможно, като доказателство са множество случаи на самотни и израсли в нечовешка среда хора , които реално деградират и подивяват, без възможност за последваща интеграция в общество.
         Науката създава много хипотези и извършва хиляди изследвания свързани с психическите разстройства и емоционалността. Ето какво мисли Фроид по въпроса : „Той поставя разума прекалено високо, същевременно описвайки други по-малко овладени мисловни и емоционални процеси у човешките същества. Фройд гледа на подсъзнателните желания и потискани копнежи като на пробив в подредената тъкан на разума. Той смята, че съществуват две умствени системи, които нарича първичен и вторичен процес. Те имат съвсем различни характеристики и начин на изразяване. Първичният процес се разглежда като лишен от логика и търсещ единствено удоволствия. Вторичният процес е логичен, подреден и в контакт с реалността. Двата процеса в общи линии отговарят на неговите Его и То. Фройд смята, че първичният процес трябва да отстъпи на вторичния по време на пубертета. По този начин Фройд увековечава идеята, че емоцията в най-широкия си смисъл трябва да се подчинява на рационалната мисъл. Неговият голям принос обаче се състои в доказването, че силата, която притежава скритата страна на разума, е далеч по-голяма, отколкото си мислят хората. Осъзнаването и неосъзнаването на емоциите се анализират от психоаналитичната теория посредством т.нар. „механизми на защита” (напр. проекция, изместване, рационализация, идентификация и т.н.), които са автоматизирани и несъзнавани.” Той въвежда и т.н. регресивна терапия, чрез повторно преживяване на болезнената ситуация, емоционално отключила заболяването. По- просто казано, тук се разчита, болния сам, чрез анализ, критичност и сила на разума да преодолее състоянието си, сам да открие несъстоятелността му, само с леко и незабележимо насочване и акцентиране от страна на лекаря.
          Съвременният свят комерсиално и много експлоатира нашата емоционалност, внушава ни определена реакция. Това е и принципа, чрез който медиите стават четвърта власт. Това е мащабна, застрашаваща и умишлена манипулация, при която нашата реакция обслужва чужди интереси. Научната фантастика и футуролозите определят водещо място на мисленето и разума. Високоразвитите „извънземни” винаги са ограничени емоционално, при тях на първо място е точната, научнообоснована, аналитична оценка. Много хора считат, че подобно действие ни приближава до логичното, машинно мислене, но в повечето случаи, то е по- правилно от гледна точка на разума и крайния резултат. Ние трябва да научим децата си на житейска и обществена философия, да залагат по-малко на емоциите и повече на знанията, уменията и обективния анализ на света ! Вземете пример от политиците, не ги подценявайте никога, те живеят на вашия гръб, техните действия с малки ментални изключения, са продиктувани от практичното мислене, личното благоденствие, а не от емоционални състояния на състрадание и грижа за другите !
           Много хора, включително и аз харесваме емоциите, определяме ги като чара и солта на живота. Създаваме си мисловен и личностен свят, подобен на този в детските приказки, обграждаме се с хора споделящи подобни ценности и отношения. В това има много хубави неща, но и много вредни ! Надали има подобна статистика, но емоционалните хора живеят по- малко, подложени са на повече житейски разочарования, боледуват по- често. Славянските народи са с по-висока емоционалност, те цял живот отглеждат, помагат, опекунстват над децата си, проявяват т.н. маймунска любов, независимо от тяхната възраст. Запушвайки като Матросов житейската амбразура с гърди, ги глезим и правим апатични, без борбени качества и самостоятелност. Не се учим от птиците, които изхвърлят малките от гнездото, за да се научат да летят, независимо че много от тях загиват! Високата емоционалност ни причинява автострадания, „мотиви” за самоубииство, чувство за безизходица, отхвърленост и пренебрегнатост, недооцененост. Ако за момент успеем да включим разума си в анализ на тези неща, сами ще се убедим, че те са само един, дребнав плод на моментните, наши лични емоции! Нещо което е крайно малко и незначително в сравнение с Космоса  и великото чудо и съвършенство на живия разум !