В краткият живот, който ни е отреден, всеки нормален човек попада в определена среда в която се труди и създава  нужните за живота социални връзки и контакти. Знанията, възможностите и активността, ни поставят на различни места и роли, които обикновено играем цял живот. По- активните и амбициозни хора, би трябвало да живеят по- добре от другите, да разполагат с повече средства и възможности. Те обикновено са по- самотни, защото по- трудно намират равностойни партньори и са по- критични към близките и околните. Не отделят достатъчно от ценното си време, за да обяснят решенията и действията си, често императивно ги налагат с което дразнят околните. В повечето случаи, те действуват по- бързо и правилно, базирайки се на развит, неосъзнат, евристичен  подход. Добър, лош, престрижен или не, живота, качеството и успехите са нещо относително и променящо се до неговия край и не съществуват никакви, надеждни гаранции и застраховки. Общо взето, доста малко неща зависят само от нас, които можем да контролираме. Всеки човек може да понесе определена доза стресови ситуации и промени, но когато те са свързани с основни, базови неща, вредното, достатъчно количество рязко намалява и се появяват редица заболявания, които за кратко време прерастват в хронични и животозастрашаващи. Най общо казано, положителните и отрицателните емоции, трябва да са балансирани, когато това реално не е възможно, медиците предполагат, че се нарушава действието на хипофизата и хипоталамуса - жлези, определящи хормоналния баланс, намиращи се в мозъка. Първите реакции са високо кръвно налягане, повишена кръвна захар, аритмия, стенокардия, изпотяване, главоболие и пр.... Стреса от т.н. „демократични” промени, доведоха до подобна симптоматика и отнеха живота на милиони хора. Трябва да се отбележи, че стреса влияе  по- малко на жените, защото природата ги е дарила със защитна система за изключване, игнориране и забравяне на лошите, застрашаващи събития и факти. Те имат по- добра и бърза адаптивност към промени, нова обстановка и условия, по-добра нагласа към оцеляване !
           В новите условия медицината и фармацевтиката реагират по традиционен начин, лекувайки симптомите, а не причините за заболяването. Внушават, че ако си по-богат и плащаш повече за здраве, ще се излекуваш. Истинността на това твърдение, се състои само в това, че човека разполагащ с повече средства е подложен на по- малко стрес, който в по- малки дози е полезен и не води до тежки, ендокринни заболявания! Когато по един или друг сериозен и тежък повод, човек е стигнал до развитието на хроничните болести, лечението му е свързано с пълна промяна начина на живот, която обхваща семейство, местоживеене, работа, приятели, хранене, ценностна система и пр.... Нещо, което на практика и при по-напреднала възраст, е напълно невъзможно! Тогава се стига до инвалидизация и симптоматично, кърпещо, обречено на неуспех лечение ! Инвалидизацията се обявява, според българския закон, при 4 и повече доказани, хронични заболявания. Сигурно има начин за мошеничества и в тази сфера, тук разглеждам само истинските, безспорни случаи! Хронично болния, който още не е на пенсионна възраст, се явява на експертна, лекарска комисия на всеки 3 години и влиза в сложна бюрократична система на протоколи, изследвания, болници, лични лекари, диспансеризации, заплащания, аптеки и пр..., които му отнемат до 20% от времето. Стреса нараства, излекуване не е възможно, даже и теоретически ! Обикновено се появява ново заболяване усложняващо ситуацията и внасящо допълнителни ангажименти и лекарства ! Категорично мога да заявя, изминавайки този път, че инвалид с над 4 тежки хронични заболявания, като диабет с усложнения, исхемична болест, прекаран инфаркт, високо кръвно, нефролитиаза и пр... ако оцелее с ежедневен, отговорен труд по болестите си повече от 10 години е достоен за уважение, похвала, влюбен в живота човек! Още повече, ако той се справя напълно сам с всичко, финансово  и социално е независим, помага на другите с каквото може и е запазил достоен начин на живот !
          Възниква въпроса, какво трябва да е поведението на близките край него хора !? Най- важното, задължително нещо -  не увеличавайте стреса на който е подложен ! Ако оценявате, че е достатъчно интелигентен, чете, пита и се консултира, има компютърна грамотност, няма желание за самоликвидация,  приемете, че той прави всичко по силите си, за своето лечение ! Бъдете снисходителни към недоверието в лекарите и някои форми на лечение, особено когато са му причинили нови страдания! Радвайте се, че той стоически приема ежедневните грижи и несгоди, не изпада в хипохондрия, апатия и паника. Много често вашия близък, болен човек ви щади и спестява много истини, не описва подробно страданията на които е подложен, което му прави чест! Например: как бихте се чувствали при 1500 и повече самоубождания годишно и въвеждане на разтвори подкожно при заболяване от диабет, когато местата на убождане се изчерпват, посиняват, втвърдяват се, стават болезнени, а общото състояние не се подобрява !? Осъзнайте, че има положения, при които смъртта е един достоен и добър изход, особено ако са ангажирани и други хора с неговото, безизходно състояние. Преди всичко запазете грижливо човешкото му достойнство и спокойно  приемете факта, че болестите съпътствуват живота на хората, погрижете се основно за своето здраве, убедете се, че вие самите сте здрави и никога не забравяйте, че той не е духовен инвалид! Самата дума е отвратителна и глупава, по- добре е неравностоен човек. Изкажете внимателно, аргументирано мнение, ако имате такова, не го пращайте по лекари и болници, не го обвинявайте за заболяванията с които се бори! Почти всички хронични заболявания, не са заразни, по скоро има наследствени такива. Ако се страхувате за своето здраве и неговия физически вид не ви допада, не ходете при него, не показвайте неприязън, камо ли отвръщение! Създайте му положителни емоции, това е лечението, ако не сте в състояние да извършите това, поне замълчете ! Останете със спомените за добрите му, силни години, така и се отнасяйте към него, не със снисхождение и превъзходство, най- малко със съжаление и пари! Просто казано, обичайте го, покажете това чувство, ако го нямате, по- добре не общувайте с него, вървете си, не го убивайте допълнително с излишно самочувствие, изисквания, лицемерие и безразличие !
         Бъдете сигурни, че неговите сетива са като силно опънати струни, с които долавя и скритите чувства, мечтае за обич и съпричастност! Карат го да обича безкористно, силно, желаейки щастлив ден на всички влюбени хора ! Защото истинската, непреходна любов се ражда в страдание и е най- хубавото нещо на света, но е нежна, крехка и изисква много грижи !