Когато остарял, ненужен,
си в рой измръзнали мечти,
опитай, да не бъдеш тъжен
и истината не мени с лъжи !
Отиваш си, неумолимо ясно,
сред лоши и добри неща,
когато си съвсем натясно,
бори се, запази честта!
Умът в илюзия за младост,
напуска, без да те щади,
излага те, забравил жалост,
твърди, че нищо не дължи !
Къде сте близки, скъпи, мили,
сега ви искам, не и след смъртта,
налейте, само без сърца унили,
тя старост, не познава любовта!
Обидил съм все някой, някога,
грешил съм в множество неща.
Простете, зла умисъл никога,
не е живяла в моята душа !
Мечтая прав да си отида,
и много обич, пак да споделя
та чашата, до дъно ще изпия!
Обичам ви- с душата си крещя!