Четири първи братовчедки от трима братя ковачи, сред които и моята майка. Добри, работливи, любящи жени с отгледани деца, имащи и чакащи внуци. Бяха превалили 70 години и изпратили съпрузите си от този свят по традиционен, уважителен и подобаващ начин. Живееха скромно в трудности и лишения, нямаха богатства, но имаха скъпоценни души и хъс към живота. В най- тежките моменти намираха положителното, доброто и смешното с отлично чувство за хумор. Бяха здраво стъпили на земята, с як и силен българки корен и традиции. Болестите и старостта не  ги пощадиха, но винаги търсеха повод и възможност за среща, лафмоабет и веселие. Удоволствие беше да ги видиш заедно и да ги чуеш, затова, когато си купих самостоятелен апартамент, ги поканих да го полеем. Исках да им оставя един, добър спомен от този свят, преди да се задействуват неумолимите, природни закони. По тяхна молба, всичко започна към 16 часа, за да могат да се приберат с градския транспорт. Бях сам и шетнята започнах от сутринта – салатки, мезета, вечеря, десерти и напитки разбира се.
            Лелите пристигнаха в уречения час, за моя радост доведоха и две, неженени щерки и купона започна. Компанията на шест жени и един мъж, беше повече от приятна. Към 20 - 21 часа сред спомени, лакардии, песни и рецитации наливах второто шише ракия и бяхме още на салати и мезета. Майка ми, която цял живот не успя да изневери на мъжа си, с чаша в ръка, пееше „хулиганската” народна песен „Бии ма мъжо бий”. Настроението нарастваше и здравните оплаквания бяха напълно изоставени и пренебрегнати. Започнаха танците, основно хора и ръченици, стаята отесня, лелите бяха неуморими. Една от дъщерите Ружка, класен хореограф и професионален танцьор, активно наливаше масло в огъня. Към 23 часа мислех, че нещо лошо ще им стане, предлагах им, ако искат да полегнат за кратка почивка, категорично ми отказаха. Една от тях, най- възрастната, живееща в Русе, беше много зле с краката, но участвуваше също в танците. Изправена до библиотеката, подпряна на една ръка, приклякаше в такт и вееше в другата  кърпа ! Лицата им грееха от радост, като на млади момичета, гледката беше уникална и неописуема! Ужасно съжалявам, че не успях тогава да заснема участниците в шоуто ! Градския транспорт беше изтърван, преминахме на вино и бира, песните и танците продължиха до зори. Тръгнаха си с нежелание, уморени към 9 – 10 часа на другия ден. Аз, уж по- млад от тях мъж, заспивах прав и се чувствувах изтощен ? Бяхме изпили алкохол подобаващ на яка, мъжка компания ! Тогава прозрях една, голяма, житейска истина, че душата на човек не остарява, а остава такава, каквата е била в най- хубавите години и мигове на нашия живот. Лелите ми дадоха урок, че тялото е тленно, а душата вечна и млада, за което от сърце им благодаря !
           В следващите години една по една си отидоха, сякаш се бяха наговорили да продължат „купона” и на оня свят. Там сигурно са ги посрещнали подобаващо съпрузите, които също бяха големи приятели помежду си, правеха преживе чутовни трапези, срещи и веселби. Вечна им памет, поклон и признание !

Част  от  участничките снимани в други срещи, плюс едно от внучетата .



 Моята  мама Пепи, пееща любимата си песен.

"Тогава прозрях една, голяма, житейска истина, че душата на човек не остарява, а остава такава, каквато е била в най- хубавите години и мигове на нашия живот" - дано да е вярно, хубаво звучи - много хубаво :)

На това се дължат и част от проблемите на по- възрастните с простото обяснение "мислех че все още мога и ще се справя"!?

Мама, ясно и отчетливо го казваше, но рано животът я попари, та много рядко я виждах само леко да се усмихне...Помня я все замислена...

Поздрави за споделеното по такъв красив начин! Живот има само в този дом, където има веселие и смях.

Даже и в немотия и трудности може да се открие подобен повод ! Не напразно девиза на габровският дом на хумора и сатирата е " Светът е оцелял защото се е смял!"

Такъв трябва да бъде живота на хората, много пари за това не са нужни !