Снегът засипва старите пътеки,
студени скулптури, замръзнала вода,
рисунки ледени, ефирно леки,
покриха всички стъклени платна

 Успях и бавно се завръщам,
обгърнал нежно, виното с ръка,
днес никого не ще прегръщам,
пак сам, ще бъда у дома.

Лозата, любовта празнуват,
сред студ, пораждат топлина
и хората до късно ще бодуват,
сред обич с много доброта.

Ще бъда сам, но няма да тъгувам,
а виното, за нас ще съхраня,
стотици срещи с теб сънувам
и чакам те, запазил любовта !

С години, имаме си празници,
природа, време, нищо не  сломи,
те чувствата,  не знаят делници,
така ще е, до сетните ми дни !