Събрах достатъчно парици за път, стегнах малък багаж, прогнозата за времето ме уплаши малко, затова добавих и патронче с джин. Даньо го обича от малък, закъсам ли ще го изпия по пътя, ако не, ще му го подаря. Той е любим братовчед и името му е Йордан. Родом сме от дунавската равнина с. Сломер, където вирее всичко и си имат свой чудесен, уникален диалект и украса на речта. Там името се променя на Вирдан и галеното Даньо, както и да го назовеш, на 6 януари има имен ден. Преди повечеот 40 години, една балканджийка си го хареса като верен, честен и работлив човек, взе си го за мъж и го подмами в малко село край Габрово с двадесетина къщи – с .Пецевци. Всички в селото я знаеха, защото и беше поверен  магазинът, т. е. общински, единствен, с платен работник на 4 часа със символична заплата. Край нея и той получи известност като „Даньо мъжът на магазинерката”. С много, къртовски труд от гола, наклонена, глинеста и камениста поляна направи модерна къща и ферма за чудо и приказ. Господ го дари с добър син, снаха и внучка – хубавица, те живееха в Габрово. Та така, в отговор на десетки покани с братска, роднинска обич взех автобуса, навлечен с дебели дрехи и неизменният пакет с лекарства.
          Пътя беше сух, само на Витиня мъгла и дъжд със снежинки, леко намекна за перспективата. Бях намислил да си тръгна обратно след два дни в неделя, но Даньо ме придума да отложа поне за понеделник. Какво пък, пенсионер съм, не бързам за никъде, още повече усещах достатъчно ракия, вино и чудесни мезета. Докъто ме караше към с. Пецевци, си припомнихме за един старец в сломерския хоремаг, който пийваше мента с приятели и се оплакваше:
         - Миналата година град ни би, тази година Миньо си дойде! – Миньо беше внука му известен гуляйджия, върнал се от гурбет. Даньо ме успокои, че всичко има в изобилие и не го е страх от „Миньо”. Вече навлизахме в селото и паркирахме колата. Дъждът премина в сняг и наоколо почна да побелява. Първи ни посрещна Джако голямо, расово куче, обикаляше радостно, скачаше по мен и приветствуваше. Позна ме, помнеше че съм свой човек, беше куче пазач и недопускаше непознати. На вратата имаше нарисуван пес и надпис „Не влизай, тук командвам аз !” Стефка – магазинерката и съпруга на Даньо беше сложила богата трапеза, явно два дни не беше излизала от кухнята и беше надминала себе си. „Бойните действия” започнаха с радостни тостове и тежка веселба. Към полунощ спря токът. Тогава видяхме, че навън вече бе натрупало половин метър, продължихме на свещи с много вино, но настроението поспадна. Внучката утре, също имаше имен ден и трябваше да стигне до Габрово при нейните приятели. Акумулаторът можеше да захранва помпата на парното 4 - 5  часа, след което цялата къща остава без отопление. Газта за резервното котлонче беше на привършване. Фризерът започна да се размразява.  Единият асмалък се потроши, клони на овошните дръвчета скърцаха заплашително и се чупеха. Легнахме си на свещи с надеждата, че утре ще е по- добре.
          Сутринта Даньо скочи в ранни зори и хукна нанякъде, след него Джако. Закусвахме специалитети с кафенце на газ, когато се появи целия мокър, беше спасил няколко дръвчета от счупване. По дългата козина на Джако висяха десетки топки и ледени висулки, но това не го спираше да скача и играе в дълбокия сняг. Мобилният телефон на Стефка звънеше постоянно, хората се допитваха, ще има ли хляб и какво да правят. Магазинът отдавна не работеше и беше празен,  една фирма доставяше само хляб за десетината останали в селото баби и дядовци. Днес не можеха да докарат, пътя беше покрит с дълбок сняг, никой не чистеше и снегът не спираше да вали. Водата от водопровода беше мътна и кафява. Близкото село въобще нямаше, защото водата се подкачваше с помпа. Някой каза, че ток няма да има още два дни. Започнахме да планираме оцеляване в бедствени условия. Трябваше да пренесем един варел, пригоден за печка и да спим край него в една стая. Вода ще топим от сняг. Едно портативно телевизорче, работещо на 12 волта включихме към почти изтощения акумулатор, новините бяха лоши, както и прогнозата за времето. Оставаше да ни друсне и едно земетресение и картината щеше да стане напълно батална. Внучката даде зор и тръгнаха пеш за Габрово, ако успешно се спуснеха през дълбокия сняг до шосето Севлиево – Габрово нататък е лесно. След час се обадиха, че са успели да се доберат и видели доста скъсани жици по пътя, никъде не са чистили снегорини, само централния път. С Даньо извикахме неволята и двамата, нечитави старци грабнахме греблата, ясно беше, че до никъде няма да стигнем, но поне ще направим полезна гимнастика преди следващото пийване. В това време два джипа 4х4, напразно се опитваха да тръгнат, но снега беше бълбок и само го отъпкваха и затъваха още повече. Вечерта свещите бяха готови, масата подредена и пийвайки кротко, крояхме план как да прекараме ток от колата  при запален двигател за помпата на парното. Наличната нафта в резервуара щеше да стигне за 15 – 20 часа. Виждайки, че трудно ще ни затрие, Господ смекчи бедствието – тока дойде! Знаехме че няма да е за дълго, веднага включихме акумулатора на бърз заряд, запалихме печката с форс и се отдадохме на т.н. „народно веселие”. Радоста трая 5 часа, тока пак изключи, но бяхме спасени без крайни мерки и решения. В това време Стефка също действуваше на 6, даде на комшийки цигари и някакви продукти, провери самотен дядо жив ли е и има ли храна, опече нещо набързо, нахрани 3 котки, кучето и нас, поддържаше мобилно духа на старците в селото, прати Даньо да провери и превключи фазите на съседите ( едната фаза от селския трафопост въобще я нямаше) ....
          На другата сутрин ток пак имаше, макар и често спиран за час – два. Радвах се, че на дърти години бях участник в истински „сървайвър”, станах зрител и актьор в театър, за който билети не се продават и няма снимачни екипи. Ринехме сняг, когато се чу шум от мощен двигател. Голяма фадрома, професионално загребваше снега с ширината на пътя и го изхвърляше настрани. Учудването беше голямо, тъкмо да похваля общината и фадромата зави по стръмнината където нямаше път. Оказа се, че там си е построил вила шеф на строителна фирма и не може да се върне в града. Добре, че бяхме очистили стотина метра на ръка и бързо стигнахме до почистеното. На другият ден, ме закараха щастлив до автогарата, в торбичката ми бяха сложили винце, ракия и мезета. Уточнихме, че Йордановден вече ще го правим през лятото, ако сме още читави.

         Скъпи братовчеди, да сте живи и здрави ! Благодаря за перфектното посрещане и за това, че ви има !

         Прегръщам ви !

         Ваш напълно оцелял Огнян.