Попаднах на тази къща, преди повече от 35 години. Срещата постепено прерастна в любов и така всяка година прекарвах по месец край нея. Отначало се опитвах да и помогна с ремонти на каменния покрив, врати, прозорци.... Бях сам, нямах достатъчно средства за реставрация, а и силите ме напускаха с годините и болестите. Болезнено я изоставих и се ограничих в разчистване, разрушенията на времето и природата.
          Строена е около 1850 година, имената на първите обитатели, почти не се помнят. Единственото свидетелство за тях и техните качества е къщата и земята край нея. Намира се край Витата стена, близо до гр. Габрово, в гориста и камениста местност. Единственият път до нея е тесен, самоделен калдаръм  от побити камъни, по който сега е трудно да се мине, обрасъл в треви и пущинаци. В онези години не е имало електричество, подемни и строителни машини. Всичко се е правело ръчно, с умение и много труд. Явно в строежа са участвали всички 10 – 15 мъже от селото. С моето инженерно образование, до днес ми е трудно да разгадая, техническите решения и начина по който са строили, както е трудно да се опише строежа на хиопсовата пирамида.
         Намира се върху терен с наклон, глинеста почва и леска (варовикова скала). Така приземният етаж е вкопан на места до 1 метър, с хоризонтален, каменен пояс с дебелина 60-70 см. и височина стигаща  до 2,5 м.. Входовете на две помещения е почти на равнището на земята с гладки, тежки, еркерни врати. Едното помещение е за по- дребни животни, овце, кози, кокошки. Другото е „ трапезария – всекидневна” в която има голямо, каменно огнище с комин по вътрешните стени, така са се топлели и две от стаите на втория етаж. В „зидарията „ му са вградени множество малки, глинени съдове с отвори към димоотвода, което дава по-голяма площ на топлоотдаване и акумулиране на топлина. Като свързващо вещество е използувана глина с примес от биволски тор и осили от житни стебла. Стените са плетени на триъгълници по носещите греди, от тънки, дрянови клони и двустранно измазани с описаната смес, после са фино шпакловани и боядисани с бяла вар. В основата са забити 12 – 14 плътни, дебели, дървени стълба от черница и дъб, които носят втория етаж. Никъде няма метални връзки и пирони, сглобките са дърводелски (нут, жлеб, клин) и изключително здрави и еластични. Основната централна греда е от плътен цер с размери 60х60х1200 см. и тегло над 2 тона !?. Таваните на етажите са от яки греди почти с еднакъв размер, обработени с катран и гладки повърхности. Замазката и междинните връзки са скрити от плътна ламперия,  от череша и орех със същата обработка, която придава еднакъв тъмнокафяв цвят, устойчивост на пожар и насекоми. Пода на стаите е дървено дюшаме с дебели до 5 см. гладки дъски. Покрива на къщата е от каменни плочи (цепена леска, която се добива основно от речните корита). Плочите са здрави, не пропускат вода, но при удар се чупят лесно. Майсторлъка е в начина на полагане, трябва да се извърши така, че при течаща вода, вътре да остане сухо. Същевременно са с различни размери, от 1,5 м² до 0,2 м² и тегло около 100 кг/м², така целия покрив тежи над 6 - 7 тона. На втория етаж има 3 „спални”с резбовани врати в които се влиза от голям, покрит чердак на които, край маса, могат да седнат над 20 души. До чердака води масивна дървена стълба, покрита от общия покрив. Всеки дървен елемент е красиво и стилно изработен и обработен в топла кафява гама. С годините покривните камъни се покриват с цветен, тънък слой мъх, гледката и естетическото удоволствие са неописуеми.
          Калдаръма на двора води до плевнята, постройка с подобни размери, същия начин на строене и голям навес. Тук е бил домът на по- големите животни – биволици и коне, сеновалът. Под навеса – каруцата и диканите ( дървени шейни с кремък за вършеене на жито, овес, ръж). Цялото място е оградено с камъни без зидария, против свличане от наклона, добивани през зимата на 2- 3 километра от Витата стена. Става дума за 500 – 600 тона, някои с единично тегло над 150 кг. !? Уникален е и герана с дълбочина над 21 метра. До него голямо, каменно корито за водопой и пране. При прокопаването на кладенеца в скалистата земя, са си светели с газени лампи, над 12 са счупени от каменни осколки. Въздух се е подавал с тръби от овчи кожи и мех от повърхността. Дъното е оформено като резервуар от 4 -5 м³. По всяко време на годината водата в него е с температура 12⁰С, бистра и добра за пиене. Изграден е с подбрани камъни без зидария, до днес нито един камък не се е отронил.

        Накратко, описах всичко това за да знаят бъдещите поколения, какви яки и работливи българи е имало преди нас и при никакви обстоятелства да не омаловажават труда им ! Сега и няколко думи за живота им. Основната радост, чест и задача е било да създадеш семейство и  здраво поколение, за тази цел е нужно да построиш къща. Край къщата, овощни дръвчета, зеленчукова градинка и 2-3 плетени кошера с пчели. „Обзавеждането” и инвентара са прости и самоделни. Синия – ниска кръгла маса с няколко малки трикраки столчета, тъкачен стан, пресукала, проста машинка за плетене на гайтани, хурки и вретена за предене.  Медни и глинени съдове с различни размери и приложение, дървени лъжици .... Причудливи инструменти – паламарки, косери, клепала, ръчни свредели, двуметрови триони, стяги, преси, сушила, буталка за масло .... Множество бъчви, бурета и ведра от 20 до 1000 литра. В къщата до огнището, на централно място, оформено с рамка като олтар, имаше малка метална икона и кандило. Там на поставката, намерих една монета – 20 копейки от 1871г.. Никой не е писал родословно дърво, предполага се, че строителят на къщата – Христо, е бил опълченец в руско- турската война.  Участник в отбраната на връх Шипка, който при ясно време се вижда в далечината . Предполагам , че монетата е ценен спомен от някой руски войн. По късно неговият син – Никола, е убит на фронта в Първата световна война и оставя жена и три невръстни деца. Жената останала вдовица, живее в бедност но успява сама да отгледа децата. На една от гредите, над яслата за животните, в ръцете ми се разпадна грижливо завързана, памучна кърпичка. В нея имаше десетина, дребни монети от царско време, явно скрити за „черни дни”!?  От 70 години в къщата не живее никой, последния мъжки обитател се спомина преди 25 години, едноименен внук на строителя и. Беше изключително весел и гостоприемен човек, независимо от беднотията и тежкия живот. Сам беше изучил кожарски занаят, между десетките, други дейности за оцеляване, правеше отлична, сливова ракия. Често се майтапеше, че трябва да го признаят за активен борец против фашизма и капитализма, да му вдигнат символичната пенсийка, защото често на чердака е напивал до козирките, полицаите тръгнали да гонят шумкари по чукарите. Вместо това, те му бяха секвестирали два медни казана по 170 литра всеки, заедно с охладителите и лулите. Опитах се, да го заместя поне малко в грижите за къщата и двора, но вече не е по силите ми и нямам мъжки наследници. Още трудно разбираме измамата и суетата на града и урбанизацията, грешният, обществен модел и начин на живот.

        Къщата издържа на всички земетресения и бури, почти два века. Водата бавно отхапва по някое парче, с търпеливо усърдие. Носещите греди, част от стените и покрива, все още гордо стърчат и напомнят за онзи възрожденски дух и сила на старите българи ! Поклон и вечна им памет !