Близо до нас, се помещаваше сервиз за радио и телевизори. Транзисторите, все още бяха рядкост. Повечето приемници бяха големи и тежки,  лампови. Работниците в сервиза предпочитаха, да им ги занесеш. Предполагам, защото само Киро, си разбираше от работата, беше главният диагностик и специалист. Литература и обучение, в тази нова област на техниката, почти нямаше.
        Беше ми повече от интересно и всеки ден висях край тях. Ученик във ваканция, исках да науча нещо реално, приложно. Гонеха ме непрекъснато, не обичаха, някой да гледа какво правят. Прилагах всички подходи- кафенца, студени лимонади, премитане на пода. Спомнях си думите на дядо ми ковача:
        - Занаят се купува или се краде, подаръци няма!
        Накрая свикнаха с мен, почнаха да ме допускат и обясняват. Доста неща научих, имаше и много комични ситуации. Ето две от тях:
        Града беше малък и всички се знаеха. Техниците, особено не обичаха един месар от съседен магазин. Винаги им даваше лошо месо и ги удряше в кантара. Очакваха с нетърпение денят, в който ще им стане клиент и той не закъсня. В голяма бохча, месарят влачеше със сетни сили голям радиоиприемник - Телефунген. Киро от вратата го посрешна:
       - За тази стара, западна техника части няма, кой знае какво му е гръмнало.                                                           - Много ви моля, оправете го, каквото струва плащам - израза беше като парола, че ще плати ако трябва и повече.
       - Добре, ела след две седмици, доставката на части се бави- додаде Киро.                  
       Повредата се оказа елементарна. Беше прекъснал проводник към високоговорителя. Работа за 2 минути. Киро предупреди другите, ако го няма, да пишат 3 сменени лампи. След две седмици, месарят пристигна. Един от техниците, демонстрира, че работи и поиска 15 лева. Месарят бръкна в джоб и за общо удивление, вместо пари, извади една отвертка. Свали капака и заоглежда. После с фалцет изпищя:
        - Мошеници, никакви лампи не сте сменяли. Аз съм ги белязал всичките. Елате да видите, ще викам милиция.
        Киро се надигна и хладнокръвно отговори:
        - Кой ти казва че сме сменяли лампи. Сменили сме само характеристиките им с нови, миналата седмица ги получихме от Германия. Ако искаш, ще ти възстановим старите, но няма да работи. Всичко се износва и твоят кантар също.
       Месарят се опули, компетентността му беше до тук. Извади 15 лева и угоднически каза:
       - Ами така кажете, да се разберем.
       - Донеси и някоя, добра пържола, за хубавата работа, че пак ще ти потрябваме - рече Киро засмян.
       Месарят, доволно заситни с бохчата и радиото, а ние се скъсахме от смях.               
       Дни по късно, пристига дядо Владо и носи радио Хорнофон.
       - Момчета спасявайте, през лятото, сън сам на Зелено дърво и ако не говори ще подивея.
       Киро пак се застрахова, това е старо немско радио, няма части.
       -Напрейте го някък, поне София да лови.
      Трети ден , Киро се опитваше да замени немската лампа с полска и успя. Радиото проработи, всички се въртяхме наоколо, радостни и доволни. Беше изработено по времето на Хитлер. На повечето части, като знак за качество, имаше номер и пречупен кръст. Киро не беше инженер, по- скоро самоук талант, гордо каза:
      -Дядо Владо, прави хубава ракия, трябва да го направим ятак. Ще му вземем, нещо дребно за отчет, а той ще донесе ракийца.
        Дядо Владо, слушаше радиото си и потриваше, доволно ръце. 
     - Лев и 20 стинки, бива и бабата няма да разбере. Господ  да ви поживи.
      - Да, ама има проблем - намеси се Киро - трябва да те предадем на милицията.
      - Що бе момче, аз от забраненти станции един път само, случайно съм слушал. По кво  познахте.
      - Ти остави забранените. Радиото ти е цялото изрисувано с пречупени кръстове. В Белене и за по- малко се лежи.
       Дядо Владо пребледня и приседна. Скочих да му помогна и кажа истината, но Киро властно ми даде знак, да се махам.
      - Ами аз, не сън го отварял пущината. Кво да прайми сега.
      - Сега, защото знаем, че си добър човек, ще мълчим. За да си мълчиме постоянно, когато си идваш от Зелено дърво, носи от най- хубавата ракия.
Мезето от нас.
      - О, такваз присъда с радост приемвам!
      Дядото идваше през седмица, носеше присъдата. Техниците затваряха сервиза, вадеха мезетата и започваха часове , сладки приказки. Един път сподели:
      - Момчета, аз ви вярвам, ама за всеки случай, изтрих кръстовете с чикията.
      - Добре си направил дядо Владо, ако дадат сервиза на други, не се знае на какви идиоти може да попаднеш – похвали го Киро.

     Ваканцията ми свърши, не бях я пропилял.