Старинен и същевременно свръхмодерен град. Уникат, за който са нужни седмици за да бъде разгледан и оценен. Светът го познава основно с експозициите и изложенията, върху огромна площ и невероятна инфраструктура. Само паркинга може да поеме над десетки хиляди коли, има и вертолетни летища в непосредствена близост. Трудно е да се опише с думи.
       Посрешнаха ни на летището и настаниха в малко, кокетно хотелче на десетина спирки от „панаира”. Нощувката струваше на вечер по официалния курс марка- лев, две мой заплати, по-черния – десетина. Входния билет за изложението беше “само” 100 марки за едно посещение. Действието е в миналият век и още бяхме тоталитарни и не европейци. България беше обявена за партньор на  Германия в това изложение. Очакваха се официални лица от двете страни и всички трескаво се готвехме . Русофилите още не бяха взели връх и Огнян Дойнов се ползуваше с татовата подкрепа. Т.н. информатори бяха от инженер нагоре. Всички ДСО участвуваха с най-доброто, което имаха. Експонатите бяха действуващи, затова ги обезопасявахме максимално. Немците пристигаха с децата си, които пипаха навсякъде и се интересуваха от всичко. Така всеки ден, почти не ни оставаше време да седнем за кафе и почивка. Нямаше време и пари за обяд. Сутрин се зареждахме здраво,  като камили на шведската маса, а вечер отваряхме дисагите. За пазаруване да не говорим, бяхме като гавроши в сладкарница.
      Бедността и смешните командировъчни, не ни тормозеха особено, вярвахме, че един ден ще ги настигнем и задминем. Окото на специалиста виждаше, че имаме доста добри, технически решения, липсваше материалната база и традиции. Почти всички, ако бяхме поставени в техните условия, щяхме да покажем повече. Нямаше пренебрежително отношение към нас, точно обратното. Съседният щанд, предлагаше наши стругове, обработващи дълги детайли и бизнеса им вървеше добре. Почти всеки ден се появяваше един очилат немец, който все опипваше супортите и патронниците. Любопитно се приближих. В ръката си държеше малък прибор с който почукваше по метала. Сравнително бързо загрях, че това е твърдомер по метода на Бринел. Този показател определяше устойчивоста на износване. При нас измерването се правеше в специализирани лаборатории. Немците са нация техническа, ненадмината в механиката и до днес. И…, не само !

    Всяка вечер обикаляхме до премаляване различни забележителности. Никога няма да забравя вечерите в чест на великия композитор Йозеф Хайдн, на които случайно попаднахме. Провеждаха се на открито в кралските градини  Херенхаузен. Бяхме закъснели. Прекрасна музика се носеше в далечината. Билетите не бяха по силите ни, затова поседнахме наоколо. В небето, на голяма височина, почти безшумно се пръскаха фойерверки в такт и синхрон с музиката. Бяха с цветове и форми, невиждани от нас. На всичко отгоре интензивността и палитрата се съчетаваха с музиката по уникален начин. Когато всичко свърши и утихна, стояхме мълчаливо с надеждата да се повтори. До днес, никъде не съм видял подобно нещо.

   През тези години, България без много шум, инвестираше и създаваше „смесени” предприятия в капиталистическите страни. В Хановер, Елпром имаше т.н. „Елпром- Борхе”. Основното участие и управление беше българско. Бяха създадени стотици такива фирми, които реално продаваха наша продукция на „гнилия” капиталистически пазар по целия свят. Когато избухна „демокрацията”, никой не разбра, сред синьо- червената мъгла какво стана с тях. Бяха вложени милиарди долари, марки, йени....Предполагам, че тихо са преразпределени и приватизирани под масата.

    Наскоро четох,че 7 фирми, основно от туристическият бранш са участвували в хановерско изложение. Дай боже, нещата да потръгнат и от пепелта да се родят достойни производства и неща. Някой ден, пак да бъдем - партньори на Германия!?