Път :: Черничево буре

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.02.2011 14:32 - Черничево буре

Автор: dedenze Категория: Лични дневници

Прочетен: 2979 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 15.04.2011 17:24

Беше над 70 години и артрита не прощаваше. Като кожар, работата, влагата, бе оставила наследство. Премине ли сутрешната роса, се отправяше към своите приятелки. Имаха странни имена маджаркини, попски кълки, гърлестици, караджейки, белици, сини.... Сливови дървета, всяко със собствена, изстрадана история. Екипиран с бяла шапка, тояга –бастун, кофа и дилаф(маша), дядото бавно местеше, непослушните крака. Пристигнал под дървото, подпираше гърди на тоягата. Вдигаше единия крак и заемаше спортната поза „везна”. В лявата ръка кофа, в дясната дилаф. Събираха се само окапали, презрели сливи, една по една, с дилафа. Не можеше да свива колената, за това ползуваше тези смешни пози и похвати. Когато кофата се напълнеше, идваше най-трудната част, обратният път. Така всеки ден докъто има сливи. Събираше си , 700-800 кила в големи дървени каци. Бабата, по-читава, се включваше от време на време, което го довеждаше до умиление. По-късно се вареше ракията, където "помагаха " и зетьовите от града, отмъквайки голяма част от произведеното. Когато се ожених за внучката му, започнах да помагам в брането, варенето. Младо , неопитно момченце, пиех кубински ром и коняци. След няколко години, вещо обучение, започнах да оценявам достоинствата на сливовата. Дядо Христо, не само пийваше с удоволствие, но беше майстор. Не му трябваха никакви спиртомери , захаромери и термометри. Беше пренесъл знанията на поколения и с лабораторна точност, определяше всичко. Нямаше мъжки наследник, истински се радваше на живият интерес, който проявявах. Показваше ми , как трябва да се поддържат дърветата, кога кашата е ферментирала.... Подари ми малко, черничево буре . Беше сушил и подготвял дъските за него, години наред. Негов приятел бъчвар, го направил по-поръчка. Дълго сме си говорили на чашка, как черничевото буре, след 2-3 години , омекотява алкохола и отстранява метила. Първите години, оцветява силно и ракията не може да се държи в него дълго. Променя се вкуса, от дъбилните и смолни вещества. Дядото, беше голям зевзек . Често казваше, че трябва да го признаят, за активен борец против фашизма. Спасявал е партизаните, като е напивал стражарите, тръгнали да ги дирят, със сливова ракия. След години, обясненията на дядо Христо, за ролята на черничевото буре се поттвърдиха чрез науката. За съжаление не беше вече сред нас, да го похваля. Не вярваше в задгробният живот и често казваше: - И да го има, то живот ли е без ракия и жени. Само съзерцание.