Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.11.2020 19:14 - След '' и заживели щастливо''
Автор: ariele Категория: Хоби   
Прочетен: 1413 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Сватбата е заедно с всички приятели и малко роднини. Колегите от курса ни се радват и ме наричат нашето талисманче. Сияя. Току що се изпълнила една от детските ми мечти, а след няколко месеца ще стане реалност и другата. Ще имам бебе от човека, когото обичам. Бебето ще се роди в началото на есента и ще пропусна последната година. Но това вече не е толкова важно, мога да завърша и следващата година. Ходя на консултации редеовно и акушерката казва, че всичко е наред. Запазвам пола на бебето в тайна. Искам да е изненада за деня на раждането. Прекарвам часове да си представям какво е да имаш малко момиченце. Как ли ще изглежда, дали ще е капризна или пък кротко детенце красиво като кукла. После започвам да си представям какво е да имам момченце. Дали ще прилича на мен? Или на Павел? Или ще вземе по нещо от двама ни. Искам да имам момче и момиче. Павел също иска две деца.Месеците се изнизват шеметно.Дори успявам за завърша без нито един невзет изпит. С настъпването на жегите за почвам да  се чуствам тежка. Напълняла съм и движенията ми са позатруднени. Започвам да получавам и подувания на краката, но лекарката ми се усмихва "" Не е лесно да станеш майка. От жегите е ""
Вярвам й. Тя е толкова усмихната и уверена. А аз съм заета да мечтая. Бебето вече рита бурно и аз съм щастлива. Значи е добре.
Следва мрак. Дълго пропадане от небесата, на които са ме издигнали мечтите,до сгромолясвнето на дъното на дълбок и тъмен кладнец. Не помня как са се случили нещата в онзи ден. Павел каза, че съм припаднала исъм получила гърчове. Той започнал като луд да звъни на бърза помощ. Нямал представа какво се случва и какво да направи за да ми помогне.В болницата му казали, че за бебето няма шанс и ще предизвикат раждане за да спасят мен. Бремеността ми не била нормална, питали го кой ме е следил, защото бебето въобще не се развивало правилно последния месец. Не сме ли се усъмнили, че се случва нещо нередно? Но как бихме могли? Та какво знаехме ние, двама млади влюбени? Нали се доверихме на лекарката? Нали тя трябваш с нейния опит да се погрижи за мен и нероденото ми бебе? А тя ме посрещаше с усмивка всеки месец. Уверяваше ме че скоро ще се радвам на прекрасното си бебче и въобще не обърнала внимание на предупредителните сигнали. Кой ако не тя, трябваше да ги разпознае?Въпроси, толкова въпроси без отговор. Моето бебе е страдало. Ритането което ме изпълваше с щастие, е било неговото страдание. Отчаян зов за помощ. Как се живее спокойно с тази мисъл? Дали лекарката може? Защото аз не.



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ariele
Категория: Хоби
Прочетен: 6623
Постинги: 3
Коментари: 0
Гласове: 6
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031