Порових се в тази категория на блога и с неудоволствие констатирах, че малко хора разбират значението на думата и пишат в тази категория, каквото им падне. Така една, безименна, предполагам дама, а може и мъж, само с ник, споделяше лично проучване, че българите имат пениси със средна дължина 10,02 см. с което оспорваше друго европейско проучване, в което ни хвалеха с 15,02 см.. Явно има и такова хоби, както и бъркането в носа, ухото ... десетки страници с описания няма да стигнат, ако тръгнем в тази посока !? Хобито опростено се определя, като занимание и развлечение в свободното време, което не носи материални облаги и се реализира доброволно. Считам, че това не е точно така и се нуждае от по- подробно обяснение и преосмисляне.
           Щастливи хора на този свят са тези, които са успели да превърнат работата и живота си в хоби, т.е. в приятно занимание и развлечение. Това, че с тази си дейност, могат да изкарат и някой друг лев, прави хобито още по- ценно! Хармонията идва, ако направят семейство или намерят приятели с подобни занимания и ценностна система, която ги обединява и събира усилията им в една посока. Обикновено това са активни, любознателни, задълбочени, търсещи хора, които имат паралелно множество хобита, а не само едно. Четенето на книги, е задължителен елемент на търсенето и получаването на знания и духовност, затова не може да се определи като хоби, това е интелектуална нужда. Ако обаче четеш една и съща книга и я търсиш в различни редакции, издания и оформления, това се доближава до понятието хоби, но е по- близо до понятието мания. Границите са много индивидуални и понякога надхвърлят общоприетото, като за другите доста неща изглеждат ненормални и неприемливи. Критерият трябва да се свърже с това дали действието пречи и нарушава суверенитета и личното пространство на околните. Например не е допустимо в апартамент на панелна коооперация да гледаш и развъдиш 20 -30 кучета и котки, това вече не е хоби, не е любов към животните, даже не е и мания, това си е в чиста форма проява на лудост !
           Човешките хобита са неща, които определено развиват ума и способността за търсене, решаване на задачи при това с хъс и без принуда. Преди повече от половин век с мой приятел се записахме в курс по ракетомоделизъм. Запали ни наличието на реактивен, истински двигател пълен с барут. Така се запалихме, че всяка свободна минута влагахме в технологията за изработка на образец. Накратко модела се изработва от хартиени тръби, многослойно навити и промазани с казеиново лепило на дорник с диаметър на ловен патрон, като за връх се прави хартиен конус, към който се лепи втулка, влизаща в тръбата на ракетата. Под върха се монтира парашут от тънка материя, четири или шестъгълен и захванат с конци за хартиения ракетен корпус. под него се слага парче от коркова или хартиена тапа. Двигателя се изработва във военните заводи и представлява ловен патрон запълнен с пресован, димен барут и добавки забавящи горенето, на горния край, барута беше чист с което се получаваше слаба детонация в края на горенето, достатъчна да изхвърли парашута. Вместо капса детонатор се оставя отвор, през който се вкарва бигфордов шнур – фитил за възпламеняване. Към ракетата се залепват три направляващи стабилизатора изработени от балзово, леко дърво или свръхтънък шпертплат, плюс две запоени на метален пръстен телени уши за водачи при изстрелването. Сложността и умението се крие в минималното тегло на ракетата, при еднакъв, стандартен заряд, трябва да достигне максимална височина, да отвори парашута с регламентирана площ и да падне на земята. Измерва се времето на целия полет и при състезания печели този, който постигне най- голямо време за полет. Всеки грам беше от значение, точния и еднакъв монтаж на стабилизаторите определяха вертикалността и височината на полета. Всичко трябваше да се отчете, даже грамажа и вида на използуваната хартия, начина на сгъване на парашута, материята от която се изработва. Състезания и експерименти се провеждаха често, в присъствие на ръководител с разрешение за боравене и закупуване на ракетните двигатели. Единствената ни кражба, беше на 2-3 двигателя за да се изфукаме пред съучениците на една гола поляна, за което родителите разбраха и ни набиха подобаващо, тогава никъде още нямаше и дума за закон защитаващ детето. След усилена работа, четене, търсене на материали, проби, грешки и упоритост, с приятелчето се явихме на републиканско състезание на летището в Божурище. Той спечели първо място на едностепенни модели , аз се бях изхвърлил на двустепенна ракета с два заряда  с двойни стабилизатори и значително по- трудна изработка, класирах се в края на челната десятка. Редовно ходехме да гледаме демонстрации на авио и корабо модели, това беше по- скъпо удоволствие и хоби, да не говорим за радиоуправляемите. Освен пари, нямахме и достатъчно време, не бяхме зарязали училището, точно обратното, родителите се възползуваха от хобито и казаха, че го одобряват и финансират само при отличен успех ! 50 години по- късно, мога с дни да ви разказвам за ракетите, тяхната история, гориво и пр...., с интерес следя и днешните състезания, значително по модерни от тогавашните, радвам се че това се приема като моделизъм, спорт и хоби. Разказвам ви всичко това, защото мисля, че това е един от пътищата да накарате едно дете да учи, чете и търси, да има хъс към живота и знанията без принуда и задължение ! Не се скъпете, за наука под формата на хоби, осигурете нужните средства, те ще ви се върнат многократно. Не принуждавайте, без насилие, запалете само фитила и интереса към нещо, направете го хоби за детето си, едва ли може да си представите и оцените силата и способностите на един, ентусиазиран, млад и необременен мозък.
           Тези които наистина са успели, превърнали живота и работата си в хоби,  са щастливи хора, на които можем само да завиждаме благородно !