Едно време, когато трябваше да станеш член на ДКМС или БКП,  винаги трябваше да напишеш мотиви за това „доброволно” желание. Обикновено това бяха патетични, заучени фрази, понякога смешни и наивни като „Вярвам в светлото бъдеще на пролетарската диктатура !” Същевременно, никой не се замисляше за същността и смисъла на този израз. Истинният превод означава автократично, насилствено управление на най- низшата класа (работниците на наемния труд) над всички останали. По този повод комунистическите партии основно се състояха от работници и в тях трудно можеше да попадне инженер, висшист, учен, интелигент, занаятчия, земеделец и пр... Изключително трудно могат да се намерят статистически данни за числеността и състава им с приблизителна точност, може да се посочат следните цифри, които са важни и показателни: Към 1938 г. в КПСС на СССР членуват около 2,8 милиона руснаци, а в БРП (к) около 25 хиляди българи. Развитието на науката и техниката ясно показаха, че само с работници и техните интереси не е възможно да се развива прогреса и въпросните мотиви започнаха да отпадат и да се видоизменят. За да се запазят Маркс- Ленинските постановки се проведоха десетки мероприятия, разкулачване, ТКЗС, ДЗС, АПК , въведоха понятия като научни, селскостопански, интелектуални , на тихия фронт „работници”! Даже хиляди анекдоти се измислиха по този повод, „в квалификационните справочници вече не се пишело овчар, а оператор на биологична единица” ! Квалификацията на работниците също се повишаваше, основно с професионално- учебни центрове ПУЦ, които хората отлично разчитаха като „падар учи за цар”. След ВСВ, теоретичния комунизъм беше позабравен и се тръгна към чист тоталитаризъм, материално и социално разслоение, базирано на партийното членство. Родиха се стотици професии, съвети, дружества, комитети и пр... в които се изкарваха добри заплати със синекурна, чисто партийна, платена дейност. Почина беше внесен у нас моментално от СССР, основно по времето на Брежнев, тогава се разпостраняваше вица за неговите посещения тук: „Готвачите в резиденциите били предупредени, да готвят само храна не произвеждаща газове, защото ако Бежнев пръдне, бай Тошо ще се насере, повтаряйки десетократно неговите действия !” За съжаление, това не беше само виц, а пълна действителност със страшни измерения! Ето едно изключително важно развитие, обясняващо много процеси днес : Към 1989 г. КПСС нарастна 6-7 пъти и достигна 19 милиона члена на население от 293 милиона , БКП нарастна 40 пъти и достигна 1,2 милиона члена на население от 9,2 милиона !? Трябва да се отчете и оцени хитростта и дълновидността на „човека от народа”, той направи БКП елитарна и масова партия ! Добавете ДКМС, БЗНС, ОФ..., чисто партийни структури с численост над 2 милиона души и трябва най после да ви светне, че няма и не може да има нова, българска партия, която да не произлиза и да не е свързана с БКП ! За да стане това трябва да минат поне още 25 „демократични” години. Това изяснява и въпросите за лустрацията, досиетата, защото те ще обхванат почти всички и ще се изгуби всякакъв смисъл. Тогава вместо свръхкадърният, платен, комсомолски  деятел Росенчо, за Президент трябва да изберем партийно чистият Цар Киро ! Моля тези, които разбират написаното да го обяснят на другите, особено на по- надъханите синьо и демократично облъчени в прехода младежи, не познаващи истинската история! Да им пояснят, че не всичко което лети се яде !
         Все пак, кое наложи промяната, при всички положения, това не е любовта към страдалците на соц. лагера ! Мотивите са очевидни, това е интереса на световния капитал за завоюване на нови пазари и територии! Кой ги подкрепи ? Тук въпроса е по- сложен, първо, пролетариата стана малцинство, особено с навлизане на автоматизацията в производството и живота, второ, партийците си обезпечиха най-доброто образование и разбраха, че да си работник не е много хубаво и въобще не е престижно, достойно за подражание! Трето, походиха по света за държавна сметка и видяха милиони чудеса, разбраха, че имането може да стане частно и да се онаследи от невръстните им най- добри и способни дечица (нашо, лошо няма) ! Много от тях услужливо ги обучиха по централи и управления, как да стане това, срещу последващи „услуги”! Тогава се появи дългоочакваният месия, който можеше да плямпа с часове, без да каже нищо, любимият, белязан от Господа и запада „комунист-демократ” Горби, който подаде знак в най- лошия момент, при най- лошите и тежки условия, подари соца като скраб и остана в историята, като Нобелев лауреат по глупащина и злодейство ! В руската история, ще остане нарицателно, с прозвището „ самый большой болтун”!

           Сметката ли, питате за сметката, нея я платиха обеднелите, обикновени хора, ние, аз и ти ....