Определението варвари е с елински произход и се използува за описание на жестоки, примитивни и некултурни хора. Такава характеристика е останала от древни времена и за заселниците на скандинавския полуостров – викингите. Оскъдните природни дадености, студа и мрачното време, трудните условия за живот, често са ги принуждавали да търсят нови земи, да нападат други народи не само в Европа. Живеели са в малки общности до 100 човека и препитанието е било с лов, земеделие и скотовъдство. Писмеността е била руническа с азбука от 16 букви, до днес са запазени много малко, писмени източници – саги. Знанията и уменията, религиозните вярвания, повече са се предавали директно и устно с много митове и легенди. Чак към 8 – 10 век след н. е. , започват обединение и създават  държави – днешните Дания, Швеция, Норвегия. Ще се опитам да опиша няколко по- малко известни факти за тези „варвари”.
          Социално са се деляли на три групи роби, свободни и благородници. Робите е можело да се откупят с работа и да станат свободни, за което им е предоставяна земя и добитък. Всички, включително и домашните животни са живеели в една обща, голяма къща, изградена от дърво, торф и глина с отделни помещения вътре. В много случаи водата, като извор или поток е преминавала директно през къщата. Всяка малка общност е имала и произвеждала самостоятелно, всичко необходимо за живот – тъкани, оръжия, сечива, храна...Физически силни, здрави, независими и едри хора, отлични войни с малка разлика в ежедневната работа, основано на  половите различия. Броя на жените не е бил ограничен, те са имали право на развод, особено при импотентност на мъжът. Строели са изкустно кораби с добра водоизместимост и възможност за плаване в притчини. Изобретили са корабното платно, което разрешава плаване срещу вятъра. Създават едни от първите карти на северните морета и многократно достигат бреговете на Северна Америка 500 – 600 години преди Колумб. Наричат тази земя Винланд, поради изобилието на ягоди, диво грозде, калина от които се получава вино. Добре са познавали морската навигация, като са използували теченията, цвета на водата и слънчеви камъни – иолит, които са естествен поляриационен филтър с промяна на цвета. Слънчевите камъни са определяли с точност положението на слънцето, независимо от мъгла и облаци. Тогава магнитният компас не е бил популярен и не се е използувал в Европа за навигация.
           Когато са тръгвали на поход за завоюване на нови територии, освен семена и домашни животни, тъкачни станове и оръжие, винаги са водели ковачи и хора умеещи да добиват и обработват желязо. Походите са били с численост от 20 – 100 човека. Щтитовете, мечовете от добра стомана и войнски умения, бързо са решавали битките в тяхна полза, създали са им слава на жестоки и страшни завоеватели. В една от сагите за заселническото плаване на Турфин Карлсевне в Северна Америка  и битка с индианците е описано действието на бременната Фрьойдис:
          „ Тогава видя един убит. Беше Турбранд Сноресон, ударен от плосък камък в главата, мечът му лежеше до него. Тя го взе, за да се защитава. Туземците се приближиха заканително. Тя измъкна гърдите си от пазвата и ги плесна с меча. Туземците се изплашиха толкова, че хукнаха към лодките и отплаваха....”
          Явно е имала дадености с които да ги подплаши !? Викингите не винаги са нападали и търсили битка, цветът на щитовете им е бил червен, често са ги покривали с бяло платно, като символ на миролюбие. Подходящото за живеене място, са избирали по няколко признака – защитен пристан за корабите, близка гора за дървен материал, наличие на блатна, желязна руда ( лимонит), прясна вода, растителност за животните и почва за посев на хранителните култури и семена. Когато са намирали тези условия е започвал строежа на общата къща. Веднага са залагали дърва за добив на дървени въглища, изкопавали са блатна руда и са строели постройка – ковачница. Блатната руда, първо се пържи до отстраняване на органичните примеси и изсушаване, после се смесва с дървени въглища и се стапя, като отгоре се получава шлака, а на дъното къс желязо. Изисквали са се особени умения, при достигане и поддържане на определена температура, над 1100⁰С и под точката на кипене на желязото 1250- 1400⁰С. При по висока температура се получава нековък чугун. След това майсторски са изковавали оръжия, сечива и са закалявали нужната повърхност. Суровите житейски условия са ги принуждавали да имат малко и най- нужни вещи. Имали са украшения, накити, игли, щипки и пр... метални изделия, които ревностно са пазели и носели със себе си. Археологията по- тези причини е особено затруднена в събиране на доказателства за селище на викинги. Три неща се приемат за патент на викингите и за най- сигурни : общата къща с огнище, където има жаравна яма ( в нея, при отсъствие, се е пазила жарава за огъня до 2- 3 денонощия); пещ за метал и ковачница с остатъци от шлака, блатна руда, дървени въглища; каменни лампи и каменни колела за вретена, улесняващи преденето.
          Отидете днес в скандинавските страни и оценете до къде са стигнали в цивилизационното развитие викингите, помислете кои са варварите !?