Вечна и актуална тема в бита на хората. Знанията, уменията и способностите са изход и спасение за всяка народност. В най тежките и безпътни години, човечеството е отделяло време и средства за инвестиции в бъдещето. Отношението към образователната система определя, интелекта и облика  на всяка нация. Съвременното развитие на обществените отношения, технологиите и комуникациите, поставят нови, доста по- големи и трудни задачи пред  училищата на всички нива. Нека се опитаме да определим, кои са те.

              Исторически има един, двуотборен модел – клас,курс, аудитория- насреща учители и преподаватели. Обединяващото между тях в миналото беше крайната цел – повече придобити и предадени знания. Атестацията на добрия учител, беше успеваемостта на учениците и тяхната благодарност и уважение. Неотменна част беше педагогическата подготовка на учителя, способността да заинтригува и принуди да учи и най- слабия ученик. Ученето, особено в по- ранна възраст е насилствен процес, затова бяха въведени задължителни форми, оценки за поведение, строг контрол на отсъствията. Недостатъците се състояха в”монотонно” заучено преподаване и заустяване без дълбоко осмисляне и взаимовръзка. Строга програма, конспект и изпит в тази рамка.

              Състоянието сега, запазва всички недостатъци. Липсва обаче общата цел, педагогиката, задълженията и дисциплината. Няма да намесвам, това, че училищата станаха център на модни тенденции, дрога и сексуални извращения, демонстрация на техника и финансови възможности. Учителят си изпява заучената от години еднотипна лекция, без особени усилия и ангажименти, защото за да живее и има семейство, работи поне на още едно място. Системата не го атестира по знанията на учениците, не увеличава или намалява и без това символичното заплащане. Така учителя нама необходимата мотивация и въобще не му пука за учениците, той счита, че си е свършил работата перфектно. Той не пише слаби оценки и не влиза в излишни главоболия. Учениците след време плащат лекия си живот и липса на знания много скъпо. Държавата се лишава от бъдещи кадърни хора и се лумпенизира. В България това е очевидно, но не само тук, така е на всички места с безплатно образование, без обратна връзка по придобити знания. В светът на капитала, заплатата на учителя трябва да е ясно обвързана с успеваемостта на учениците и техните знания ( подобно на треньорите в спорта).

            От медицината и психиатрията е известно, че хората притежават различни видове памет- моментна, трайна, визуална, моторна, асоциативна…. В традиционното училище се използува много малка част от човешките възможности и памет. Да не говорим за индивидуални способности и подход. Днешният учител няма мотивация за индивидуален подход и търсене на нестандартни, интригуващи форми на обучение. Той се страхува и от неудобни въпроси за които няма нужната подготовка, много често изостава от новостите в науката и техниката. Съществува даже и опасност, ако наруши програмите и нормите да бъде наказан. Училището се превръща в каноническа църква и учениците едвам издържат края на псалмите. Купуват си лекции от определен преподавател, който пее от години едно и също с препинателните знаци. Правилно не си губят времето с присъствие в часовете.

Какво да кажем при тази ситуация за формиране на творческо мислене, евристичен подход, креативност. Така се стига до ситуацията на надлъгването- че учителите учат учениците, а те от своя страна че възприемат и знаят. Резултата за по-амбициозните – частни допълнителни уроци, за другите огромни пропуски в знанията  и тъпота. На пръв поглед, може да се каже, че това са лични въпроси, но не е така. По- късно това рефлектира навсякъде и в политика, държавно устройство, култура, бит, отношения …. Страдат всички . Нужен е нов поход и форми на обучение. Тестовете за интелигентност, ако са направени добре, могат доста точно да определят знанията и възможностите на всеки.

           Ученето, не може да бъде нещо, откъснато от реалния живот с цялото многообразие и сложност. Крайно недостатъчно се изучават медицина, право, философия и пр…, това са сякаш прилигировани и скрити територии за бъдещите лекари, адвокати и пр…. Практическте познания се заключават в няколко опита по елементарна физика и химия. Това е крайно недостанъчно даже за един овчар и земеделец, без актуални и добри практически знания и тези професии са невъзможни. Затова вече и храната внасяме от по- знаещите и можещите. Няма никаква връзка с макар и оскъдния, произвеждащ бизнес у нас и учебните заведения. Българина учи проформа, не знае какво и за какво, няма професионална ориентация, скоро ще ходи в чужбина да види завод и реално производство. Училишата все още не са приватизирани и имат сграден фонд. Там трябва да се създадат малки, различни, учебни производства. На обменни начала да се ползуват от повече ученици. Произведеното да се предлага на реалния пазар, освободено от данъци и такси, има начини, стига да има държавна воля и политика за това.

          Училището със своите ученици е нашето бъдеще. Никои отвън няма да ни помогне, напротив, с всички сили ще ни пречи, по понятни причини. В борбата за оцеляване и бедност, трудно се отделят време и средства, но е повече от необходимо. Повече от 20 години няма ясна и обща, национална цел, образованието е в последните приоритети, а трябва да е първо.