Рано или късно, този въпрос изниква неумолимо пред нас, ако нямаме увредени, мисловни функции и процеси. Срещата със смъртта винаги е неприятна и води до философски съждения. Страхът и ужаса от края се дължи на животинския инстинкт за самосъхранение и липсата на философски знания и нагласа. Няма по- висше и по-рядко, оскъдно нещо, от живата, мислеща материя във Вселената. Определението „разум” стеснява кръга още повече и създава нови, ограничителни условия. При измислените понятия за време, разума се е появил и развил съществено в последните 10-15 хиляди години, които от астрономическа гледна точка, могат да се сравнят с времето за мигване на човешкото око, а чисто математически е почти равно на нула. По същия начин и философски критерии, индивидуалното, физическо съществуване е нищожно и пренебрежимо. Единствено приноса в постиженията, прогреса, развитието, облекчаването на живота и неговата продължителност, създават критерии и история на индивидуалната значимост. Това е нужно, за формиране правилна посока на еволюцията и развитието на разума, към обща защита, сигурност и по- добър живот за всички . Природата е създала добри, регулаторни механизми при които старото, повредено, закостеняло и износено си отива, а на негово място се появява ново с по-големи възможности, знания и перспектива ! Ако за момент си представим, че сме безсмъртни и човешкият живот е безкраен, сами трябва да разберем и усетим, ужаса, несъстоятелността и регресиращото въздействие на подобно решение. Обяснено с модерните технологии, това би означавало, осигурен и ненужен живот за всички измислени и създадени във времето компютърни конфигурации едновременно !? Същото се отнася и за имагинерната, духовна субстанция, наричана душа, безсмъртието на която спекулативно се доказва с наследствените генетични прояви. Духовното по- скоро е приноса на всички, сумиран в общите знания, ценностна система и генетичен фонд на човечеството.
           Връщайки се към физическата смърт на индивида, трябва да се научим да я приемаме като нещо естествено и неибежно, нормално състояние на материята. Привързаността, емоционалното възприятие, благодарността, трябва да се показват и отдават на другите, докъто са живи в нормално, ментално състояние! Кое обаче е нормалното и достойното, защото това са етични и морални категории ? Казват, че ако ти е „хубав” живота ще го браниш с зъби и нокти, като под хубав се разбира материално по- богат. Едва ли, „хубостта” си я правим сами, с нашите действия и зависи от много други фактори, при които основен е интелекта.  Всеки човек трябва да знае, да бъде напълно подготвен, че даже днес да има цветущо здраве, утре може са си отиде по хиляди причини, зависещи и независещи от него, без това да промени света! От зряла възраст, постоянно и ясно, трябва да може да си отговори: отгледал ли е децата си, направил ли ги е самостоятелни, не ги ли експлоатира, не иска ли от тях реванш за това, че ги е създал и гледал; има ли дългове и задължения, кой ще ги плаща и изпълнява; поискал ли е прошка за лошите си действия спрямо другите; простил ли е на всички постъпили грешно спрямо него; оставил ли е нещо добро след себе си и какво; защо не е направил повече; осъзнал ли е своите грешки, какви са те; формирал ли е определена позиция към обществото и живота; изказъл и показал ли е своето мнение пред всички открито и честно, може ли да го обоснове и защити... ????
         Ако на всички въпроси, искрено и пред себе си отговорите с да, вие може да си отидете от този живот с чест, достойнство и високо вдигната глава ! Ако тук там има не и разполагате с още време, бързайте, оправете резултата !
         Бъдете безстрашни и живи, че много „здрави” умряха, радост и успех през 2014 г. !