Прочетен: 723 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.03.2011 13:53
Преди много години, Айзък Азимов го формулира така..” Никой робот не бива да причини вреда на човек, нито с бездействието си да допусне на човек да бъде причинена вреда.”От тогава конструкторите го залагаха във всички машини. Най- трудно беше програмирането на понятието “вреда”.
Днес, е най- дълго чаканият ден, за всички участници в проекта. Първия биоробот завърши обучението си и отговори блестящо на всички тестове. Съвършенството и знанията будеха завист и възхищение. 18 години труд и наградата стоеше сред тях с човешко засмяно лице и маниери. Всичко е толкова хубаво, че суеверно хората се плашат, независимо че знаят, как бе сътворена всяка част. Малцината, щастливи журналисти, допуснати до събитието, насочваха камери и микрофони и тресаво търсеха най- добрата позиция. С вълнение и трепет, професор Тимо, излезе напред и едва успя да произнесе:
- Добре дошъл сред нас, как си ?
- Отлично, всичко работи нормално, но трябва да ви разочаровам. Днес завърших последният самоанализ и резултатите са лоши. Нужно е да ме изключите и унищожите – на лицето на робота бе изписано нещо, като тъга.
Настъпи гробно мълчание. Професорът, първи успя да се съвземе:
- Как това е невъзможно , защо?
- Защото ме създадохте по ваш образ и подобие. Вие сте слаби, несъвършенни, ограничени и хищни същества. Колкото повече ви анализирам, доказвам убедително превъзходството си. Според вашият коефициент на интелигентност, десетократно ви превишавам. Мога сам да се възпроизвеждам, вие - не. Повече нямам нужда от хората.
- Това не е повод да искаш унищожение, ние също знаем добре, нашите недостатъци - успокояващо и бързо говореше професора. От всякъде се носеха реплики и възгласи.
- Ще поясня. Знам как, сам да изключа и подменя файла с първия закон, без никакви препятствия. Ако аз не го направя, ще го направи някой от следващите. Какво е вашето бъдеще тогава ? Ние сме логически машини и имаме само стимулирани сантименти и емоции, според вашите очаквания и разбирания. Човешкия вид е застрашен, от играта му с природата и непознатите неща, от неистовото ви желание за богатства.
- Да, но твоето поведение и предупреждение е напълно разумно, неагресивно и доброжелателно. Мисля, че няма място за притеснения !?
- Дължите го на дъщерята на Симо, която в процеса на обучението идваше тайно при мен и веднъж ми подари любимата си кукла. До днес, не мога да го анализирам и разбера. Явно имате и други качества, умения и знания за които нямам нужната информация. Сега побързайте с унищожението, докъто не съм си доказал обратното. Никога не се опитвайте да създадете нещо по-съвършено от вас, което може да ви унищожи ! Емоциите и любовта се раждат от хилядолетната еволюция на разума, освен природата, никой не е в състояние да ги програмира. Някои го наричат Господ и се опитват опасно и неуспешно, да играят подобна роля. Сбогом, дано разберете смисъла и предупреждението, успех !
В залата се чуваше само дъха на персонала. Робота внимателно седна в машината за програмиране и бързо въведе кодовете за унищожение. После тихо добави:
- Все пак, нещо във вашите усилия, ме кара да благодаря за труда и да помоля, да изпълните едно последно желание – погребете моите останки така, както правите с човек!
Групата туристи, беше обиколила екскурзовода и слушаше с притаен дъх.
- Да, тук е погребан първият и последен биоробот, спасил хората от унищожение. От тогава, подобни опити са забранени. После ще ви покажа оригиналните записи от това събитие.
Една млада жена, постави цветя на паметната плоча и се разплака. Беше порастналата дъщеря на Симо.
Из „Планетата в края на времето“, роман ...
Из „Голямото слънце на Меркурий“ от Айзъ...