Видях в очите ти сълзи,
поисках с нещо да помогна,
но тъжно и сърце мълчи,
душата сви се, тихо трогна.

 А пролетта като тогава,
непроменена, нежно влажна,
сред радост и мечти отдава,
любовна истина, най-важна.

 Тогава романтичен път,
сега пътека към забрава.
Надежда, вяра, топъл кът,
сега последна, стръмна права.

 Не искам никакви сълзи
в очите скъпи и добри.
Сега, аз знам, едва ли мога,
да ги осея пак в звезди.

Ела, душите ще  говорят,
да спомнят хубавите дни,
за края, тихо да поспорят,
ще бъдем, само Аз и Ти !