Съвременното производство е немислимо без автоматизиране на отделните операции, това спестява скъпа, работна ръка и възможността за субективни грешки. Всеки, нормален бизнесмен е длъжен преди разходите да оцени икономическите, пазарните и инженеринговите параметри на изгражданото производство, както и бъдещите разширения и развития. Решаващата част от успеха се дължи именно на тези дейности. Няма спровочници и правила, даващи рецепта за най- добро решение, обикновено това се върши от хора с по- голям практически опит и евристично мислене. Автоматизирането на производствените процеси е свързано основно с точно преместване, завъртане, позициониране на детайл, както и дозиране, заваряване, запояване, загряване и пр... Когато теглото на детайлите е значително, основно се прилага хидро или пневмо автоматика. В единия случай се използува масло под налягане, в другия сгъстен въздух, с определени технически параметри, получавани обикновено от една обща станция. Производителите гонят разнообразие и универсалност на изделията и ще се опитат да ви убедят, че техните изделия са най- добри и подходящи за вашите нужди. Науката е критерия и обективността, не се влияе от обществени и политически промени. Така на база натрупан опит с годините на соца, дано съм полезен на останалите в България по- млади инженери. Преди да извършим избора трябва да отчететем няколко основни фактора:
         Хидравликата работи с масло, което има малка свиваемост и с налягане от 60 – 250 бара, липсата на възможност да се „сгъсти”изисква постоянна работа на хидравличния агрегат. Така в зависимост от работната повърхност на елемента се получава възможност за преместване на големи тежести, но на сравнително малки растояния, по- голямо разстояние води до по- голям разход на масло. Например при цилиндър с активен диаметър 50 мм и налягане 70 бара на буталния изход получаваме двигателна сила от 1370 кг, като за придвижване на 200 мм е нужно около 400 гр. масло. При малък дебит на маслената помпа, скороста на придвижване е ограничена и сравнително бавна, както и връщането в изходно състояние. Високото налягане на флуида изисква да се пренася в дебелостенни метални тръби със здрава винтова връзка и метални уплътнения за еднократна употреба. Използува се двутръбна система, при която масло се връща обратно в резервоар, понякога с обем 200- 300 литра. При интензивна работа маслото се загрява, вискозитета намалява и трябва да се осигури добро охлаждане.
         Пневматиката работи със сгъстен, атмосферен въздух и налягане 4 – 7 бара, който се съхранява в метален, обемен съд и не изисква непрекъсната работа на превматичния агрегат. За преместване на по- големи тежести се изисква по- голям диаметър на пневматичния елемент. Отработения въздух не се връща обратно, така преместването може да бъде на по- голямо растояние и значително с по- голяма скорост. Горния пример, при същата двигателна сила изисква  цилиндър с активен диаметър 93 мм и  налягане на въздуха 5 бара, големия дебит зависи само от сечението на тръбопроводите и другите елементи за автоматика, по пътя на флуида, дължината на цилиндъра е без съществено значение. Тръбопроводите са единични,  могат да бъдат гъвкави, полимерни тръби, защото налягането е сравнително ниско. Свързват се с т.н. съединители с цангов захват, което опростява значително изграждането на системата. Нещата, които често се пропускат, а са жизненоважни за системата, са отделителя на влага и омаслителя на въздуха. Без тях елементите подлежат на бързо износване и неефективна работа !
          Независимо от международните стандарти, всяка фирма се стреми към своя конкурентна гама хидро и пневмо елементи, които понякога са трудно заменяеми. При изграждането и обслужването на системата персонала трябва да се обучи и запознае с приложението и подмяната им. Затова е добре да се подбере оборудване от един производител. За да стане системата автоматична са нужни контролери, датчици, електроуправление не само на хидро и пневмоавтоматиката, а на целия процес. Затова работата изисква инженеринг и съвместни усилия, още на фаза проектиране. Не може да си измислил прекрасна, метална конструкция в коато си пропуснал местата на агрегати, двигатели , датчици , проводници, тръби и пр.... Друга подобна илюстрация- един и същи, по функцианални възможности хидро или пневмо разпределител, технически може да изисква управление с променливо напрежение 220, 48, 24, 12 волта и ток от 0,05 до 5 ампера !? Голяма част от преместванията, дозировките, задвижванията вече се извършват от стъпкови двигатели, които в много случаи заменят хидро и пневмо автоматиката. Те дават възможност системата да бъде управлявана и контролирана цифрово, компютърно с висока точност и надеждност.
          Не се стеснявайте да питате, особено за неща неописани в книгите и нета, аз няма да ви искам пари, предполагам и други като мене, това е много по-добре, отколкото да се провалите с неправилно решение.