Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.01.2013 19:34 - Печатни платки
Автор: dedenze Категория: Технологии   
Прочетен: 2761 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 11.01.2013 21:09


       Тези изделия се появиха с развитието на електрониката и нейната миниатюризация, особено след появата на интегралните схеми (ИС). Представляват едно, или двустранно, медно, фолиран диелектрик, като фолиото служи за опроводяване между две точки. Излишната част от фолиото се отстранява химически, основно с воден разтвор на Fe Cl3 и се нарича ецване. В зората на електрониката и радиолюбителството, проводимите пътеки се рисуваха с перо и защитен, асвалт лак. Названието „печатни” е запазено от най- старата технология, за нанасяне на предпазен слой върху местата, на които трябва да остане неотстранено фолио. Нанасянето на защитното покритие се извършваше чрез фотографски шаблон върху ситна финна мрежа и шпакла – ракел, метода е известен от печатарството с термина ситопечат и от там – печатни платки. В съвременния свят, тази технология почти не се прилага, върху фолиото директно се нанася фоточувствителен слой, метода се нарича фотолитография, който не се атакува от ецващите разтвори, снима се, проявява се и накрая - ецва. Така се получават много тънки и прецизни проводими връзки между отделните точки с желана дебелина до 0,1 мм и по- малко. Подобна  технология се прилага и при производството на ИС, където задачата е още по- сложна и е на атомно ниво. Там, чрез последователност от фотолитографии, маски, езване и галванично нанасяне на проводими места, върху силициева полупроводникова подложка, на няколко квадратни милиметра, се изпълнява сложна електронна схема, съдържаща понякога стотици хиляди дискретни транзистора, диода, резистора.... Сложността и нужната точност е толкова голяма, че уверено може да се каже, че електрониката е изпреварила със стотици години, останалите науки и области на техниката. Функциите на печатните платки и миниатюризацията, следва изработката и технологиите на ИС. Проводимите пътеки стават все по- тънки, точките за свързване на по- малки разстояния, броя на връзките повече и повече. Така се появи двустранно фолираната платка, където връзките са от двете страни, като отворите за елементите се метализират и осъществяват електрическа връзка между страните. Нанасят се антикорозийни покрития, означения и указания за монтаж, диелектрици, куплонзи и пр.... Днес и това не е достатъчно, появиха се тънки, многослойни печатни платки, на практика от координатно слепени 2- 3 и повече двуслойни. Повечето мобилни телефони ползуват такива.
            В началото на 80те години на миналия век, персоналните компютри бяха рядкост, нямаше интернет и повечето печатни платки се произвеждаха и проектираха ръчно. Особено при разработка на ново изделие и опитни образци. ИС бяха с ниска степен на интеграция, съдържаха по- малко дискретни елементи, затова и броят  им, на една печатна платка, беше значителен. ИС бяха стандартизирани и в зависимост от технологията за получаване на дискретните елементи бяха ТТЛ и МОС, нормално с 14 до 24 извода. Ръчно се проектираха печатни платки съдържащи до 30 – 40 ИС, плюс множество други елементи. Трябва да отбележа, че тук не говоря за друг световен опит, нещата навсякъде бяха почти едни и същи. Това се правеше тук в България в институти и заводи, като се произвеждаха и изнасяха милиони, печатни платки и хиляди нови се проектираха и изработваха! Ръчното проектиране беше трудна, къртовска задача. Обикновено разработката започваше на милиметрова хартия в мащаб 2 : 1 с различен цвят за всеки слой на платката. Нужно беше да се познава до съвършенство и практически всяка ИС, защото принципната схема, обикновено не включва захранващи изводи, блокиращи и разрешаващи входове, местоположение, режим на работа, габарити, разположение на изводите и пр.... Принципната схема, понякога беше 50 % по- малко от реалната, монтажна схема. Понякога работата отнемаше месеци, докъто се стигне до т.н. графичен оригинал нарисуван на паус с чер туш и координатно съвпаднати връзки. Прилагахме и хватки, като с игла пробивахме водещи дупки за елементите върху двата пауса едновременно, които да гарантират съвпадение и точност, после се изчертаваше и снимаше до получаване на заветния, двустранен фотошаблон. Следваше работата на платкарят, точно снимане, ецване, ръчно пробиване, метализация....Ако някой от вашите родители и познати, са били участници в тази пионерна, трудна и изискваща много знания дейност, поздравете ги и им свалете шапка, трудът им заслужава това !
         В края на 80 те години се появиха компютрите и първите програми за проектиране на печатни платки. Използувахме една значително опростена – Смарт, която разрешавеше ръчно въвеждане на елементи и корекции. Вида на платките стана професионален и трудът се облекчи значително. Софтуерът и библиотеката от данни за ИС и елементи се обогатяваше с всеки изминал ден. Пробивните машини станаха с ЦПУ и програмите вадеха запис на дискета с координатите на дупките и диаметъра на свредлата. Появиха се фотоплотерите, които без графичен оригинал и фотошаблон, снимаха директно и конвеирно върху печатните платки. Техниката беше скъпа и трудна за усвояване, но в Институт по електропромишленост „Н. Белопитов” – София, вече се прилагаше ! Тогава избухна „демокрацията”, института беше разтурен, заедно с ДСО „ЕЛПРОМ” . Собствеността се разграби и морално остаря, по – читавите колеги емигрираха. Много малка част, наеха помещения и до днес произвеждат ел. задвижвания и регулатори, непосилно борейки се на конкурентния, световен пазар.

       Днес проектирането и изработката на печатни платки е автоматизирано, изисква далеч по- малко усилия, има множество програми и технически средства, необхватна, елементна база. В нета е достатъчно да напишеш кода на ИС и получаваш пълна, включително и приложна информация. Да, има всичко необходимо, НО, за голямо съжаление, няма развита, достатъчна,  родна промишленост, където да се приложат знания и умения. В условията на свободен пазар и конкуренция, без държавна помощ и намеса, без политика и инвестиране в новите технологии, без интеграция, шансовете ни са много малко.

imageimage





Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dedenze
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3467712
Постинги: 1099
Коментари: 3677
Гласове: 4613
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031