На всички са известни най- топлопроводните метали. Много години те са използувани за охлаждане и пренос на топлина, но техните възможности са ограничени. Десетки и стотици пъти по-топловодни са топлинните тръби . Те представляват едно развитие на термосифона, при който, малко течност във затворена, вакуумирана тръба при загряване циркулира гравитачно от топлия към студения край.

          През 1839 г. Перкинс А.М. патентова поредица от термосифони, с различна конструкция  и приложение. Конструкцията на съвременната, топлинна тръба, се появява в патента на  Р.С. Гоглър от 1942 г. Разликата от термосифона се състои в това, че гравитационната зависимост е силно намалена. След като загретите пари на флуида са отдали пренасяната топлина и охладени  кондензират, те постъпват във фитил, по който капилярно се връщат в зоната на загряване.

          Масовото приложение на топлинните тръби идва след 60 те години на миналия век. Развитието на електрониката изисква интензивно охлаждане на малка площ, при което са незаменими. При космическите съоръжения се получава голяма температурна разлика, между осветена и тъмна част, която се компенсира с топлинни тръби. Почти всички по нови компютри ги ползуват за ефективно и безшумно охлаждане на процесори, контролери и други чипове.