Всички са чели хиляди, политически спекулации около този завод . Малцина обаче знаят какво реално представлява. Това е особено важно, за да се направи една елементарна оценка и анализ на действителността в която живеем днес, както и усилията на миналото.
            В световен мащаб, най- ценни и скъпи са тежките, нестандартни, машиностроителни изделия с голям габарит и прецизна изработка. При тях цената на килограм метал, надхвърля всякакви, икономически норми и тарифи. Изделията са уникални и цената също. Световните лидери в бранша, ревностно пазят този бизнес за себе си и пречат с всички средства на новите производители. За по- голяма яснота, само един обработен вал, за мощен генератор с тегло 30 - 40 тона има цена равна на 4 - 5 влакови композиции (по 20 вагона) с плодово- зеленчукови консерви !? Цените на тези високотехнологични изделия, непрекъснато растат до днес. До 1986 – 1988 г. такива детайли основно се внасяха от СССР.
            През 1976– 1986 г.започва изграждането на завод, върху площ от 1100 декара, от която, производствена над 700 декара. Оборудването на завода е модерно, основно е от водещи, западни фирми и японско „ноу- хау” и автоматика. Цената на оборудването и строителството е над 1,3 милиарда лева( част от тях – долари). Заводът е единствен на Балканския полуостров, а в някои отношения и възможности – в цяла Европа. Трудно се намира информация с какво реално е оборудван и какви са неговите технологични и производствени параметри. Ще се опитам на базата на съвместна работа от преди 23 години да го опиша накратко, по памет, на популярен език:
          Завода е захранен с природен газ, сондажен водоизточник и двустранно с електроенергия и собствена подстанция. Осигурена е инфраструктура, пътища и жп транспорт. В три електродъгови пещи, може да се получава по задание, всякаква стомана от всички известни марки с капацитет 150 000 тона годишно ! След това следва модерна леярна с възможност за сложна с отвори и кухини, монолитна отливка до 120 тона, както и множество по- малки ! Отливките се обработват повърхностно и ковашко – пресово трикоординатно ( от всички страни)! Има възможност за темпериране, закаляване, азотиране, бориране и пр.... Лаборатория с модерна апаратура прави безразрушаващ анализ и дефектоскопия на цялото изделие ! Така полученото изделие може да се обработи стругарско – фрезово и шлайфа с точност до микрон при габаритни размери диаметър до 1600 мм и дължина до 8000 мм.! Машините са с висока сложност, ЦПУ, уникални и повечето изработени по поръчка. При пълен капацитет е предвидено в завода да работят до 20000 души!
        Инвестицията в подобен завод, съвременните недъгави и некомпетентни политици, сочат като грешка и неправилен разход! Вместо да се гордеем с дръзновението, отделените народни, инвестиционни средства, машиностроителното българско чудо се плюе и омаловажава, но това е предмет на друга тема.
       Инициаторът и основен двигател за неговото построяване и оборудване е Огнян Дойнов. С огромни усилия, проекти и аргументация, успява да убеди ПБ на БКП за финансиране на строителството. В първоначалния замисъл е включена концентрация и обединяване дейността на няколко стари и неокомплектовани машиностроителни завода. Обезпечаванне на тежката машиностроителна, химическа и пр... родни промишлености, със скъпи, едрогабаритни детайли и резервни части. Подготвен е жизнено важен договор с японската фирма Кобе Стийл, която се явява и доставчик на автоматиката и ноу хауто. Договора третира съвместна експлоатация на завода, обучение на персонала, обезпечаване на външни пазари, за милиони долари, както и сервизна поддръжка. В България няма подготвени специалисти, работници и търговци – менаджери, способни сами да извършат пускането на завода в експлоатация. В същото време Андрей Луканов информира и алармира съветските си работодатели за готвения договор. Горбачов императивно и скандално забранява подписването на подобен договор, особено със западни страни, освен политическите действия добавя и икономически, като ограничения в доставките на енергийни източници и суровини. Основният потребител и заявител на продукцията става СССР.

       Последиците - в следващ пост !